Проучване показва, че възрастните хора, които редовно прекарват време със семейството и приятелите си, имат по-голям по обем мозък, съобщава ЮПИ.

Дали между тези две неща има причинно следствена връзка, предстои учените тепърва да установят.

Здравословното стареене на мозъка е сложен въпрос и изследователите все още се опитват да разберат кои фактори поддържат ума остър и кои водят до намаляването на паметта и мисленето. Редица изследвания обаче показват, че социалният живот е от значение. Смята се, че социалната стимулация подпомага остротата на ума. От друга страна, социалната изолация в златните години е свързана с повишен риск от деменция.

Не е ясно обаче защо точно се получава така. Затова в новото проучване изследователите, ръководени от д-р Тошихару Ниномия от университета “Кюшу” в Япония, задават друг въпрос: Има ли връзка социалната изолация с обема на мозъка на възрастните хора?

Мозъкът естествено се “свива” до известна степен с напредването на възрастта, което отразява загубата на нервни клетки и техните връзки. Тази загуба на тъкани се ускорява в процеса на деменция.

Изследователите смятат, че ако изолираните възрастни хора демонстрират по-малък мозък, това може да помогне да се обясни връзката с деменцията. 

Оказва се, че наистина има връзка, макар и не причинно-следствена, сочат резултатите, публикувани в списание “Нюролъджи”. Сред близо 9000 възрастни японци на възраст 65 и повече години над 600 са заявили, че “рядко” се виждат или разговарят с приятели или роднини извън домакинството си. Именно тези участници са показали по-малък обем на мозъка при сканиране с ядрено-магнитен резонанс в сравнение с тези, които са били по-социално активни. По-конкретно, те са имали по-малко тъкан в някои мозъчни структури, свързани с паметта, които обикновено са засегнати в ранните етапи на деменцията.

Експерти, които не са участвали в проучването, подчертават, че то не доказва социалната изолация да намалява мозъка.

Една от възможностите е свиването на мозъка да е станало първо, казва д-р Джоел Салинас, невролог в здравен център „Лангън“ към Нюйоркския университет и главен лекар на “Айзък хелт”, онлайн клиника по мозъчно здраве.

Хората в ранните етапи на процеса на деменция имат някои незабележими симптоми и променят поведението си (включително това да остават повече вкъщи) - каза Салинас, който не е участник в проучването. Има правдоподобни причини, поради които социалните връзки или липсата на такива биха могли да повлияят на обема на мозъка, смята той.

Според Салинас, доколкото изолацията причинява хроничен стрес, това може да се отрази на сърдечносъдовата система и на стареещия мозък. От друга страна, той казва, че възрастните хора, които редовно получават умствена и социална стимулация, могат да натрупат по-голям “когнитивен резерв”. Това се отнася до способността на човека да устои на някои патологични промени, които могат да настъпят в стареещия мозък, без да губи паметта и мисловните си способности.

Д-р Данeл Сандсмарк, невроложка от Университета на Пенсилвания във Филаделфия, се съгласи, че въпросът за “кокошката и яйцето” остава. “Това проучване не поставя границата от социалната изолация до по-малкия обем на мозъка и деменцията”, казва Сандсмарк, съавтор на редакционната статия, публикувана заедно с резултатите.

Въпреки това и двамата лекари казват, че проучването привежда редица доказателства, че социалните фактори са свързани със здравето на мозъка. То също така предполага, че депресията е част от цялостната картина. Когато изследователите са взели предвид съобщените от участниците симптоми на депресия, това изглежда е обяснило от 15 до 29 % от връзката между изолацията и по-малкия обем на мозъка.

Освен това по-възрастните хора, които рядко излизат навън, са склонни да бъдат с по-лошо здравословно състояние, като по-често имат диабет или високо кръвно налягане, отколкото останалите участници в проучването. Също така е по-вероятно те да пушат или да се движат малко. Тези различия обаче не обясняват връзката между социалната изолация и обема на мозъка, пише БТА. Сандсмарк подчертава, че проучването не означава, че възрастните хора, които не са социално активни, са обречени на гибел. Много фактори влияят върху риска от деменция и социалната изолация е само един от тях, каза тя.

И важното е, че не всеки, който прекарва много време сам, се чувства самотен. “Хората пълнят емоционалните си резервоари по различни начини”, казва Сандсмарк. За някои четенето на хубава книга може да е най-приятният начин за ангажиране на ума.

Салинас също отбеляза, че социалната изолация не означава непременно самота. Един възрастен човек може да вижда или да говори с много хора, но да няма никой, който да го изслуша и да му предложи подкрепа. Друг възрастен човек може да има този единствен човек.

Салинас добави, че проучванията трябва да преминат към въпроса за “намесата”: Какви видове социална подкрепа могат да помогнат на възрастните хора да се чувстват и да функционират по-добре?

Засега той предлага на хората да помислят как могат да поддържат добри взаимоотношения в живота си. Това може да означава да се свържат с приятел или роднина, когото не са виждали от известно време, каза той, или да опитат дейност, която им позволява да създадат нови взаимоотношения.