Когато чуем насилие, обикновено си представяме физическо посегателство върху друг. Насилието обаче може да бъде и вербално – тих, потаен убиец на човешкото достойнство и психика.

Понякога дори вербалното насилие е много по-жестоко, защото не оставя открити следи и често хората не вярват, че се е случило. Жертвите дълго време не споделят или изобщо – не защото ги е срам, а често защото нямат представа, че са именно жертви на подобно насилие. Характерно за тях е да търсят вината у себе си, да споделят, че са усещали как нещо не е наред, но не могат да определят какво точно.

Не си затваряйте очите за следните признаци:

Постоянна критика или омаловажаване

Насилникът често критикува или омаловажава жертвата, като я кара да се чувства безполезна и нищожна. Подценява всички усилия и успехи. Съзнателно се подронва самочувствието, за да се държи в подчинение.

Противопоставяне

Насилникът манипулира жертвата, за да я накара да се съмнява в себе си и в реалността. Започва да си задава въпроси дали не полудява. Насилникът например може напълно да отрече, че е казвал някакви неща, че се е случвало дадено нещо. Всичко това има за цел да разколебае възприятията на жертвата.

Изолация

Насилникът се опитва да изолира жертвата от нейните приятели, семейство или мрежа за подкрепа, като я прави зависима от насилника и намалява възможността на жертвата да потърси помощ. Има за цел да й внуши, че с него се чувства най-добре, че мястото й е при него, че няма нужда от никого друг, че той я разбира най-добре, никой друг не й мисли доброто.

Манипулиране чрез чувство за вина

В това насилниците са царе. Обикновено правят някакъв дребен жест към жертвата, дори по тяхно настояване, след което започва процесът по натякването. Целта е да се установи и поддържа контрол.

Заплахи

Заплахите могат да включват заплахи за нанасяне на вреда на жертвата, на нейните близки, на домашните ѝ любимци. Друг тип заплахи предполагат прекратяване на връзката или отнемане на нещо важно за жертвата.

Отнемане на обич или подкрепа

Насилникът може да използва мълчанието или емоционалното отдръпване като форма на наказание, като кара жертвата да се чувства отхвърлена или необичана. Също така е възможно да представи различни свои лица – известно време да се държи много добре и точно когато изглежда, че всичко е наред, да „накаже“ жертвата с нова порция тормоз.

 Прехвърляне на отговорност

Насилникът рядко поема отговорност за действията си, а вместо това обвинява жертвата за собственото си поведение. Убедителен е, затова твърде често жертвата му вярва.

Емоционално манипулиране

Това включва вменяване на чувство на вина, игра с чувствата на жертвата, за да получи това, което насилникът иска.

Жертвите на психологическо насилие може да се чувстват объркани, тревожни, депресирани или неспособни да прекъснат връзката. Разпознаването на тези признаци е важно за идентифициране на насилието, а търсенето на подкрепа е от решаващо значение за безопасността. Ако вие или някой, когото познавате, преживявате този вид насилие, е важно да потърсите помощ, независимо дали чрез терапия, доверени приятели или линии за помощ. И запомнете – не сте виновна, не сте жертва. Ако някой ви кара да се чувствате зле без причина, не започвайте да я търсите и да убеждават сами себе си, че заслужавате такова отношение. Имате само един живот. Родителите ви със сигурност не са ви създали, за да се превърнете в пионка в ръцете на емоционален насилник, който иска да ви обезличи и да заличи живота ви. Намерете в себе си сили, за да се освободите от това токсично влияние, докато не е станало късно.