Говорим за слаб и силен пол, колкото и днес тези определения да се размиват. С пълното съзнание, че това са отживелици, съвременните родители от най-ранна възраст набиват в съзнанието на детето си, че е „момиченце, защото“ или „момче, понеже...“
Всичко започва с избора на дрешки - сини за момченцето, розово за момиченцето и то още преди да се роди.
Щом майката узнае пола на бебето, дрешките започват да се шарят специфично – вече не са само бели, а преобладава „точният“ цвят.
Естествено и дядото купува синя или розова количка – та от пръв поглед съседите да определят пола на новороденото.
На детската площадка всички се вглеждат в голата главичка на бебето, което едва пристъпя, а след това прибягват до изпитания метод (цвета на дрешките) и възкликват: „Ей, какво хубаво момиченце имате!“
Родителите правят каквото могат, за да втълпят на детето формули на поведение, свързани с половата му принадлежност.
Малкото е под постоянен надзор с думи, които коват съзнанието му. Те набиват като с чук формули на поведение – да играе с камиончета, влакове и пушки, не с кукли, защото е момче, да не плаче, да не се страхува, да не се глези, а да се държи „мъжки“ ...
За момичето има нова порция „съвети“ от същия тип.
1. Не се бий, ти си момиче!
От ранна възраст отстояването на правата става по най-древния и изпитан начин. С бой. Той ти е грабнал кофичката от пясъчника, заслужава да го цапнеш с лопатката по главата. Защо Той да може да го направи, а ти – не! (понеже си момиче).
