Повечето родители поставят детето си на първо място и биха направили всичко, за да бъде то щастливо и успяло в живота. Понякога обаче криворазбраната обич и загриженост могат да нанесат вреди. Някои родителски грешки оказват влияние и на живота ни като възрастни.

1. Не показват любовта си достатъчно често.

За малкото дете мама и татко са най-важните хора в целия свят. И ако детето не усеща любовта им, самочувствието му може да се срие и цял живот да смята, че не е достойно за обичане. Някои родители пък вместо внимание и любов даряват децата си с вещи. И най-скъпата играчка не може да замени родителската прегръдка.

Деца, израснали в такава среда, порастват като несигурни в себе си хора. Едни се впускат в пластични операции, защото винаги нещо не харесват у себе си. Други задушават собствените си деца от внимание и живеят в постоянна параноя нещо да не им се случи или някой да не им ги отнеме.

2. Опитват се да контролират всеки избор на детето.

Съществуват родители, които не оставят детето си да си избере дори играчка в магазина. Такива деца порастват като емоционално нестабилни възрастни, които не умеят да поемат отговорност за действията си. Най-често се държат инфантилно или търсят човек, на когото да прехвърлят цялата отговорност. Характерно за такива хора е и да си мислят, че светът се върти около тях и да не знаят как да се държат в една връзка с друг зрял човек.

3. Не насърчават детето си да взима собствени решения.

Всяко дете трябва да знае как да взима решения и как да се справя с последствията от изборите си. Това обаче се оказва по-трудно за родителя, отколкото за детето. Не забравяйте, че е полезно и възпитателно да оставите детето да придобие свой личен опит, когато, разбира се, това не го застрашава. Деца, израснали с деспотични родители, не им е лесно да открият своето място в света, защото дори не знаят какво искат.

4. Карат се постоянно пред децата.

Ако родителите постоянно се карат, детето може да реши, че то е причината или че вече не го обичат. Възможно е да се отврати от брака и любовните връзки като цяло. Малко вероятно е такова дете да порасне с умение да се включи в хармонична и здравословна връзка с перспективата да създаде нормално семейство.

5. Очакват невъзможното от децата си.

Не забравяйте да хвалите и да насърчавате децата си, защото за тях вие сте целият свят. Малкото дете се възхищава на родителите си и се опитва да изпълни всичките им желания. Когато обаче не отговори на очакванията им, детето решава, че не е достойно за любовта им. А ако родителите искат детето им да е идеално във всичко, това само ще разруши връзката им. Все пак детето също не иска от вас да бъдете идеалните родители, нали?

6. Дресират детето си, за да не им пречи.

В съвременния живот е почти нормално да настаниш детето пред телевизора или да му пъхнеш таблет или телефон в ръцете, за да те остави за малко на мира. Наистина ужасно порочна практика. Някои родители си мислят, че щом всички го правят, значи няма нищо лошо в това. Ако не се случва често, това е простимо и не води до нарушения в развитието, но ако се случва редовно и родителят се опитва да дресира детето си, за да не го занимава с детските си проблеми, то няма да се научи на самостоятелност. Да не говорим за вредните последици за мозъка му от постоянното облъчване.

7. Бащата не обръща внимание на детето си.

Важно е и двамата родители да обръщат внимание на децата си, но по-често бащата е този, който не взима активно участие в живота на децата си. Момчетата, израснали без бащина любов, много често повтарят грешките на баща си и също пренебрегват децата си. Момичетата пък имат трудности при любовните връзки. Те често избират мъже, които приличат на баща им, за да компенсират липсата на любов в миналото, в същото време обаче са много подозрителни към мъжете и трудно се доверяват.

8. Пренебрегват чувствата на детето.

Понякога децата се разстройват за неща, които ни се струват не само незначителни, а направо глупости, и вместо съчувствие те чуват от нас: „Спри да плачеш“, „Стига си ревала за глупости“ или „Момчетата не плачат“. Не забравяйте обаче е, че децата нямат нашия опит и нещо съвсем малко може да е много значимо за тях. Ако пренебрегваме чувствата му, детето започва да потиска емоциите си, защото не знае как да се справи с тях. Когато пораснат, те трудно изразяват емоциите си, а само трупат негативните чувства в себе си, което е саморазрушително.

Точна рецепта май няма. Но едно е сигурно – обичаното и спокойно дете, което е и обгрижвано, но и възпитавано в правилата на ценностите и уважение към другите, израства като добър човек и има всички шансове да бъде и щастлив.

Цветелина Велчева по материали от Bright Side