Ако има продукти, които да олицетворяват Дон Жуан, то шампоанът сигурно е в първата тройка. Малцина обаче знаят, че само малка част от него е полезна. Производителите се напъват много повече да го направят предимно приятен и желан. Със съответните последици за околната среда.
Но защо въобще ползваме шампоан, след като сапунът много по-отдавна е основно хигиенно средство?
Проблемът е в различния начин, по който се замърсяват ръцете например в сравнение с главата и косата. И колкото и да е странно, въпросът е каква чистота точно целим да постигнем.
Докато крайниците се цапат непрекъснато от контакт с външната среда, при косата процесът е по-сложен.
Фоликулите, корените на косата непрекъснато секретират себум,
особен вид масло. То предпазва протеиновата структура на косъма, за да не се цепи. Но по същото това масло полепват всякакви нечистотии, както и неизбежните люспи от отмиращи кожни клетки.
Министерството на народната отбрана може отдавна да е закрито, но все още има хора у нас, които ползват залежите от обикновен сапун, маркиран с трибуквеното му съкращение. Много повече са тези, които помнят ефективното му, но изсушаващо действие.
Шампоаните съдържат съставки, които, измивайки нечистотиите, оставят меко усещане, като косата впоследствие може да се реше и обуздава в прическа. Нещо подобно в Европа са правели и преди появата на модерния шампоан, като са посипвали косата с нишесте или дървесна пепел, за да се абсорбира излишното омазняване.
Добрият шампоан предполага наличието на добър баланс между миещи вещества и билкови и етерично-маслени съставки. Едните чистят, другите се грижат за мекотата и състоянието на кожата на главата и косата. Както твърдят скептиците – половината за чистотата, другата – за суетата. В средностатистическата бутилка шампоан има
около 20 съставки. Две-три от тях мият косата
Останалите са насочени към психиката на потребителя.
