Основният признак на завистта е очевиден, но ние често не го забелязваме, защото не умеем да го тълкуваме правилно. Не разбираме действителните причини за нечие поведение, оставаме слепи за подмолните намерения.

Нещо повече – въпросният признак може да бъде и объркващ особено ако не сте наясно какво точно се случва. Дори може да сте благодарни за отношението на човек – близък приятел или роднина – а той всъщност ви мрази от цялата си душа. Да, загрижен е, когато нещо се случва. Съжалява ни искрено, изслушва ни, съчувства ни. Дава ценни интереси. Същевременно обаче е доста странен фактът, че радостта ни не го интересува, той проявява незрял интерес единствено към болката ни.

В миналото този ваш „близък“ човек е бил студен към вас, често ви е критикувал, вероятно дори ви е обиждал с доста остри думи, а понякога откровено ви се е присмивал. Никога не ви е хвалил за успехите ви, не ви е подкрепял в начинанията ви…

И после ви се случва нещо лошо и той ви съжалява, сякаш променя отношението си към вас.

Общувах с една жена, бяхме семейни приятели, прекарвахме заедно всички празници, уикенди, събития. А после някак си се отдалечихме един от друг. Приятелката ми започна редовно да ми се присмива, намираше всичките ми планове за глупави, критикуваше действията ми. А после претърпях инцидент и тя дойде при мен, прегърна ме, съжали ме. И тогава си помислих: това е истинско приятелство. Отдавна нямаме нищо общо помежду си, но тя не ме остави в беда, дойде, съчувства ми, прегърна ме. Едва по-късно разбрах, че просто е искала да види как ме боли, отвън е била дружелюбна и състрадателна, но отвътре е злорадствала.

Тя ме ревнуваше от години и се измъчваше от това. Работата е там, че за завистта са отговорни същите части на мозъка, както и за физическата болка. И поради факта, че човек е наранен, той започва да мрази в душата си. За моята приятелка беше непоносимо болезнено да вижда, когато се справях добре. И какво облекчение изпитваше тя, когато ми се случваха лоши неща – в такива моменти се чувстваше прекрасно. Можете ли да си представите? Аз се чувствах зле, а тя се - добре! Просто се наслаждаваше на подробностите от случилото се, сякаш ме изяждаше, наслаждаваше се на всеки детайл, въздишаше, гледаше състрадателно.

Това е признакът на ревността. Ако се вгледате внимателно, можете да видите усмивка на лицето на завистливия човек, скрита, едва забележима, противна... Завистливият човек е толкова щастлив от чуждата болка, че просто не може да скрие радостта си. Той отново и отново ви насърчава да му разкажете за своите неприятности: ограбили са ви, загубили сте работата си, разделили сте се с любим човек, някой е починал...

В беда или скръб човек губи своята бдителност и спокойно приема думи на утеха и съчувствие от завистливия човек, въпреки че всичко в душата му протестира. Това е двойно обидно, защото искаме да вярваме, че човекът с нас е искрен, но не - той просто се радва на факта, че ни боли.

София Бондарева / cluber.com.ua