6. Имаше хора, които бяха убедени, че възможностите им да живеят пълноценен живот са били възпрепятствани от броя на азиатците в Англия, от съществуването на кралско семейство, от количеството трафик покрай дома им, от злата умисъл на синдикатите, от властта на коравосърдечни работодатели, от отказа на здравните служби да вземат състоянието им насериозно, от комунизма, от капитализма, от атеизма, от каквото и да било, де факто от всичко с изключение на техния безрезултатен, слабоумен неуспех да се вземат в ръце.

7. Имам една теория, че повечето проблеми в нашия глупав и очарователен свят са причинени от факта, че винаги се извиняваме за това, за което изобщо не си струва, докато игнорираме неща, за които наистина си струва да се извиняваме. […] Аз би трябвало да се извинявам за предателство, пренебрежение, измама, насилие, липса на доброта, суета и злина, но не и за мотивите, вдъхновени от гениталиите ми и определено не за порива на сърцето ми. Може да съжалявам за подобни пориви, горчиво да ги оплаквам, понякога дори да ги виня, проклинам и пращам по дяволите, но не да се извинявам – при условие, че те не нараняват никого. Култура, която изисква от хората да се извиняват за това, за което не са виновни – това е добро определение за тирания, по мое мнение.

8. Обратно на всяка интуиция, омразата към себе си е един от водещите симптоми на клиничния нарцисизъм. Само като кажеш на себе си и на света колко мразиш себе си, можеш да получиш надежден и сигурен дъжд от похвали и възхищение в отговор на това какво чувстваш, че заслужаваш...

9. Може би сега съм по-щастлив от всякога и все пак не мога да не призная, че бих изтъргувал всичко, което съм, за да бъда теб, вечно нещастният, нервен, див, удивен и отчайващ се 16-годишен Стивън: бесен, гневен и тромав, но жив. Защото знаеш как да чувстваш, а да знаеш как да чувстваш е по-важно от това как се чувстваш. Безжизнеността на душата е единственото непростимо престъпление и ако има нещо, което щастието може да направи, то е да прикрие безжизнеността на душата.

10. Ако наистина помислиш, виждаш, че любовта е безсмислена – и това прави любовта толкова великолепна. Сексът има някакъв смисъл, като релаксация и понякога възпроизвеждане. Но любовта е безполезна. Оскар Уайлд много вярно беше казал „Всяко изкуство е безполезно“. Може да звучи, сякаш е нещо, което не си струва да подкрепяш. Но нещата, които имат смисъл в живота, са безполезни. Любовта е безполезна. Виното е безполезно. Изкуството е любовта и виното на живота. То е излишъкът, без който животът не си струва да се живее.

Източник: Bright Side