Предположенията са и вековни, и по-нови, например :
обема на цигулките,
гъстотата на дървесината им,
дървоядите, които проправили малко канали във вътрешността на всеки инструмент и му придали неповторимо звучене;
лакът-тайна,
лепилото-тайна,
киснене на дървесината в морска сол,
специалния мухъл, който расте понякога вътре в инструмента и създава специална вибрация,
магически орехови дървета доставяни тайнствено от Тракия за основи на телата на цигулките Страдивари,
кръв от змей (…и аз като вас се чудя – триглав или обикновен!?) за основа на покритието им и т.н.и т.н…
Направете и вие собствено предположение за тайната на инструментите на Страдивари и след това знайте – някой друг не просто вече го е помислил преди вас – той го е и проверил преди вас! Не е това, което предположихте и тайната остава.
Шах и мат.
Остават неизвестни хилядите чертежи, изчисления, работа и безсънни нощи на Антонио, преди да успее да направи това, което ни е оставил. Изработил е към 1200 инструмента през живота си, от които се знае, че са запазени малко над 600. Освен цигулките е направил около 50 чела, 9 или 10 виоли, мандолини, две китари и една арфа. Всичко, което е могло да се премери, снима, оразмери и проучи за тях е направено. Повечето изследователи вече са хвърлили бялата кърпа, а тези, които още се борят, за да разгадаят тайните на Страдивари признават, че това вероятно никога няма да стане. Ето например снимка с 3D скенер изчисляваща дебелината на дървесината на цигулка Страдивари – видно е как на места тя е по-дебела (в червено), а на места по-тънка ( в жълто до зелено). За всеки инструмент обаче тези дебелини са индивидуални и, по признанието на самите изследователи, общ модел за дебелината на дървото в различните части на цигулката не може да бъде изработен. Дори това да стане – очевидно е, че това няма как да отговори на всички въпроси, свързани със звученето на Страдивари.
Можете да прочетете останалата част от този прекрасен пътепис в блога на Йорданка Трон - неговата авторка.
