Всички се страхуваме от нещо и сме сигурни, че страховете ни са основателни. Но когато едно дете пребледнее при вида на клоун или плаче сърцераздирателно, още преди да влезе в лекарския кабинет, ни е трудно да разберем защо е толкова уплашено.
Може би вие сте от онези късметлии, които смело сядат на зъболекарския стол, безстрашно даряват кръв и нямат нищо против редовните медицински прегледи. Но когато дойде време вашето дете да посети за първи път зъболекаря, то започва да плаче и да се гърчи, опитвайки се да се измъкне от „страшния“ стол.
Откъде идва този страх?
И как да се държим в такава ситуация: да се скараме на страхливеца, да влезем в дълги обяснения, че няма смисъл да се плаши или да да отложим посещението за неопределен период от време?
Страховете на детето, които могат да се възприемат като досадни пречки, всъщност са част от неговото развитие и адаптация, разказва детският психолог Наталия Богданова.
С напредване на възрастта страховете „мутират“, отразявайки промените в живота му.
Детето започва да пълзи, научава се да ходи, да говори ... Всеки ден от живота му носи нещо ново.
Случва се толкова бързо, а то трябва да се справи с всички промени в умственото и физическото си развитие. А по пътя усвоява и много информация. Някои ситуации са твърде сложни за него и тогава може да изпита безпокойство и страх. Вие обаче сте там и винаги можете да го утешите.
Нова бавачка (от 5-10 месеца до 5 години)
Защо хлапето се страхува? За малко дете тревожността при среща с непознат е начин да покаже, че разбира, че той не е нито мама, нито татко. Не бавачката плаши детето, а то се доверява само на близки хора, които познава от дълго време. Това и проблемът.
Има обаче моменти, в които то трябва да се справи с „непознати“ - хора, които изглеждат, говорят и миришат различно от родителите му. И това е повод за тревога.
Как да помогнем? Независимо от възрастта на детето, не трябва да го оставяте твърде бързо с бавачката. Опитайте се да направите постепенно този преход: поканете я у дома и прекарайте време заедно. Когато детето свикне малко с нея, можете да ги оставите насаме, а вие да си вършите домакинската работа. Щом то започне спокойно да играе и да общува с нея, можете да излезете от къщи. Не правете това тайно, не забравяйте да се сбогувате с детето.
На излизане демонстрирайте спокойствие, но бъдете твърди. Ако детето е по-голямо, може да му обясните: „Мама излиза сега, но скоро ще се върне. Междувременно бавачката ще играе и ще се разхожда с теб.“
Лекари (от 1 до 7 години)
Защо хлапето се страхува? Седенето на зъболекарския стол или усещането за хлад при допира на лекарската слушалка, кара детето да се чувства уязвимо. Той не знае какво ще правят с него. Докосват го ръцете на някой друг – това то преживява като нахлуване в личното пространство. А медицинските инструменти изглеждат плашещи.
Как да помогнем? Първо, обяснете на детето какво прави лекарят и защо трябва да го посетите. Преди да се насочите към кабинета, играйте на преглед - подарете му медицински комплект и му предложете да прегледа плюшеното мече или вие влезте в ролята на пациент.
Отивайки на лекар, вземете мечето със себе си. Докато чакате, насърчете хлапето: „Вчера лекувахме мечето, а днес ти отиваш на лекар“.
Много е важно по време на прегледа лекарят да го информира какво прави. „А сега ще погледна зъбките ти, за да се уверя, че са чисти и здрави!“
Когато излезете от кабинета, не забравяйте да го похвалите: „Ето, ти почти не се страхува, много се гордея с теб.
Тъмно (от 3 до 7 години)
Защо хлапето се страхува? Когато детето не вижда какво го заобикаля, то сякаш губи контрол над случващото се. От познатите предмети остават само неясни сенки и всяко шумолене изглежда силно и плашещо в тишината на нощта.
Тъмнината се свързва в ума на човек със зло, чудовища и злодеи живеят в мрака на пещери и изоставени замъци. Това е дълбок страх, отразяващ страха на човек от неизвестното, от самотата, от смъртта. Затова много иначе безстрашни деца се страхуват от тъмното.
Как да помогнем? Най-лесният и интелигентен начин да помогнете на детето да преодолее страха си от тъмното е да оставите слаба лампа в стаята му. Така то ще се чувства в безопасност, а сънят му ще бъде дълбок и спокоен.
Попитайте го какво точно го плаши в тъмното. Говорейки за своите фантазии, то със сигурност ще се почувства облекчено, защо среща вашето разбиране и съчувствие. В крайна сметка един ден то ще разбере, че няма опасност да спи на тъмно. Освен това е и много по-удобно.
Гръмотевици (от 2 до 7 години)
Защо хлапето се страхува? Силният и непредсказуем тътен на бурята може да изплаши всеки! Пораствайки, децата започват да трупат информация от новини, филми, телевизионни предавания и истории за това кои природни явления са наистина опасни.
Но в страха от гръмотевична буря има и един първичен елемент, дошъл като наследство от нашите предци, които са смятали природните явления за могъщи и гневни божествени сили. Следователно, дори да е в вкъщи, в привидна безопасност, детето може да е уплашено.
Как да помогнем? Случва се самите възрастни да се страхуват от гръмотевици и светкавици. Можете да кажете на детето: „Колко силно беше! Дори потръпнах. Изненада ме. Когато гръмотевичната буря стихне, няма да има повече гръмотевици."
И след това го поканете заедно да изчакате края на бурята: настанете се удобно на дивана, прегърнете го и наблюдавайте природата. Можете да изразите възхищението си от силата на бурята: „Уау! Каква ярка светкавица! Виж как освети всичко наоколо! ”
Така ще мупомогнете да превключи вниманието от страх към любопитство.
Продължава на страницата на Новите родители
