Който е самотен, има вероятност да умре по-рано.
Въпреки че постоянно напредващото дигитализиране и все по-голямото разширяване на интернет ни дава възможността да бъдем част от световните социални мрежи, това не ни предпазва от самотата – независимо в кой етап от живота си се намираме.
Многобройни изследвания доказват колко важно за хората е социалното общуване. (…)
Когато човек чувства, че принадлежи към дадена група, самочувствието му нараства и получава усещане за сигурност и защитеност. (…) Човешкото чувство за принадлежност има прастари корени в еволюцията, които стигат чак до каменната ера. Тогава е било жизненонеобходимо да си част от група – например, за да се браниш срещу нападащи хищници като саблезъбия тигър. Разбира се, днес не това е основният мотив да се свързваме с други хора, но без съмнение нуждата е заложена в нас както преди, така и сега.
Ако ни липсва, истински“ аналогов социален обмен, това има, от една страна, отрицателен ефект върху психичното ни състояние – може дори да отключи депресия или панически разстройства. От друга страна, застрашават ни и сериозни соматични заболявания.
От 40-те години на миналия век различни изследвания сочат, че социалният обмен, тоест взаимодействието със себеподобните, се отразява и на телесно равнище. Изправим ли се сами и беззащитни срещу някаква опасност или голямо предизвикателство, тялото се привежда вътрешно в стресово състояние – все едно сме очи в очи със саблезъбия тигър. Освобождава се хормонът на стреса кортизол, повишават се стойностите на кръвната захар и кръвното налягане и в същото време имунната система се срива.
Точно тези признаци са характерни за хората, които страдат от самота. когато постоянно сме сами и социално изолирани, дори се увеличава вероятността от инфаркт или инсулт, както и от рак и деменция, което е доказуемо. (…) Да не говорим за нарушенията на съня и споменатата вече склонност към депресия или паническо разстройство. (…)
Американски екип учени е доказал въз основа на голям метаанализ, че когато човек води активен социален живот, рискът от множество заболявания намалява. (…)
Следователно социалният обмен е полезен не само за психичното, но и за физическото здраве, особено за сърцето и имунната защита. Това може да се докаже дори въз основа на кръвни тестове: броят на т.нар. клетки убийци се увеличава, когато се чувстваме защитени и сигурни в дадена общност. Тези клетки на имунната система могат, между другото, да попречат в организма да се развие рак.
И обратно, чувстваме ли се самотни, се стресираме и хормонът на стреса кортизол възпира образуването на предпазващи клетки убийци. Или, казано направо, който е самотен, има вероятност да умре по-рано.
Из книгата „Изворът на младостта“, Свен Вьолпел; Изд. „Изток-Запад“
