Статия за това как нищо не се е променило на Острова. Ето ги изгубените и другите. Снимката е от края на XIX в. Ясно личи разликата в произхода на момчето вляво и на останалите три момчета – дрехите им, държанието им, изражението на лицата им е различно. Статията е написана от един от другите. Дупката между бедни и богати никога не е била по-широка, констатира той в статията, но не можем нищо да направим, освен поне да се наслаждаваме на привилегиите си. Някои от нас така добре намазаха от финансовата криза 2008 г., че още се чудим какво да си правим парите, но така е устроен света, ние не сме предизвикали кризата, само обрахме каймака, трябваше да сме луди да не го направим, ако можем, нали така? И няма нужда да се размекваме заради тези, които не са едни от нас. Те винаги са се справяли, ще се правят и сега. Ние имаме взаимна нужда едни от други, всичко е ОК.
Следващият материал е за британците, които работят в Холивуд. Статията е предимно възхвала на техните успехи. Реалността е, че в Холивуд толерират британците, защото не могат да устоят на акцента им и защото са по-евтини. Британците са гастърбайтерите на Холивуд. Някои много успешни, други не до там. Наскоро Самюел Джексън разкритикува черните британски актьори, които подбиват цените на американските си черни колеги, за които и без това нямало достатъчно работа поради доминацията на роли за бели. Такова справедливо равноправие, такава расова и гастърбайтърска толерантност струи от тия думи на Джексън, че на човек да му домилее за всички устои на демокрацията. Българите са източноевропейците за британците. Британците са източноевропейците за Холивуд.
Затруднението да си англичанин е тема на следващата статия. Снимката е на Джон Клийз като Арчи Лич от филма „Риба, наречена Уанда“ 1988г. Той казва: „Знаеш ли какво е да си англичанин? Да си все прав през цялото време, да се задушаваш от страх, че може да направиш нещо погрешно. Или, че може да кажеш на някого: „Женен ли си?“ и да чуеш: „Жена ми ме напусна тая сутрин.“ Защото, разбираш ли, Уанда, ние всички сме ужасени от неудобните положения.“ Англичаните признават, че са напреднали от ’88г. насам. Вече не е неудобно да се хвалиш с почивката си на Малдивите – задължително е. Вече не е неудобно жена ти да те напусне – просто това е животът. И не е неудобно да си давате неудобни подсказки. Например, когато приятели играеха на „Познай думата“ преди няколко дни и една от тях трябваше да обясни думата „Перу“ на отбора си, тя просто се обърна към приятеля си и каза: „Майка ти имаше афера с мъж от там.“ Беше ли неудобно? Ни най-малко. Той отговори веднага.
За щастие това, което спасява англичаните е хуморът. Най-добрият противник на неудобството е смеха. Добър кикот може да спука надуващия се балон на унижението за секунди. За това следващия път, когато не схванете нещо, или не си спомните нечие име или забравите да превземете Испания – просто се изхилете с все сила.
Правила за спазване (в оранжевото кубче):
Чувствайте се неудобно: Ако не гласувате, ако сте груби с когото и да било, ако закъснявате, ако имате невъзпитани деца и кучета, ако имате много по-млада приятелка, ако имате непоносимост към някои храни, ако използвате проститутка, ако сте скучен в познанията си за театър и изкуство, ако нямате добри маниери на маса, ако секс-ткате на някого, ако са ви космати краката.
Не се чувствайте неудобно: Ако сте пош, ако тялото ви изплюе малко храна върху някого, ако давате прекалено щедри бакшиши, ако поръчвате вместо да готвите, ако искате чешмяна (безплатна) вода в заведение, ако имате много по-млад приятел, ако сте много окосмени между краката, ако използвате приложение за запознанства, ако не знаете правилата на някоя игра.
На страницита за обща култура можете да прочетете първо: къде е модерно да се вечеря за около £250 за двама с включено вино. Мястото е интересно с това, че го посещават Катя Елизарова и Фернандо Алонзо; трябва задължително да опитате пачери с лобстър (омар) или ойстър (стрида) сорбе и шоколадовия фондан на този ресторант, и да пиете саке, грапа или мартини Мария Антоанета на канапе. Аз ще пропусна, защото не знам коя е Катя и нейното присъствие на това място не успя да ме екзалтира; не пия нито селско японско вино, нито мексиканска селска ракия, а Мария Антоанета не е завършила добре, независимо от всички канапета, които е притежавала. Ах, да, освен това съм веган, жал ми е за всички омари и стриди из моретата и отказвам да плащам, за да ги убиват. Шоколада си го правя сама от сурово какао и мед. С две думи – много съм претенциозна за това място, нямат какво да ми предложат. Но вие можете да отидете.
