Откъс от „Тайната на Руми”, Брад Гууч

ПО ПЪТЯ НА КОПРИНАТА

Първоначално семейството на Руми избирало най-късия път между две точки, за да стигне до следващото място за отдих. Когато навлезли в по-далечни територии, те се включили в сложната мрежа от търговски маршрути, които свързвали Китай, Индия и Персия със Средиземноморието. Тази добре поддържана система от главни пътища, която арабите наследили от ранните персийски царства, тръгвала от Багдад и обслужвала както търговски, така и религиозни нужди. Макар че през следващите векове тя получила името Път на коприната, коприната била само една от многобройните превозвани стоки, включващи всякакви товари – от подправки и фино стъкло до амониев хлорид за обработка на кожата на седлата и хамутите.

В по-крайните си точки Пътят се превръщал в необозначена пътека през пустинни местности и стръмни планини. Както повечето пътници от Балх, семейството на Руми поело на юг, по маршрут, който отвеждал до най-натоварения търговски път, Великия хорасански път, по посока към Багдад и Мека. Прекосявайки Хорасан, пътят продължавал на запад, между Великата пустиня от южната му страна и Табаристанските планини от северната. Семейството се спуснало през високопланинските райони на Персия, за да пресече река Тигър и да влезе в Багдад през източната Хорасанска порта. След това основният Път на пилигримите тръгвал от Западен Багдад и водел към Мека и Медина, прекосявайки обширната Арабска пустиня по права линия.

Пътуването оставило дълбок отпечатък у младия Руми както външно, така и вътрешно, макар че пълното му въздействие той осмислил едва по-късно. Докато бродел из великите ислямски градове, Руми се сблъскал с изумителни гледки, но още по-съдбоносна била срещата му с важните обекти на неговото поетическо, културно и духовно родословие в Нишапур, Багдад и Мека. Нишапур бил един от най-оживените центрове на религиозната поезия, където мистиците предизвиквали статуквото със скандалните си творби. Багдад бил истинският център на нервната система на ислямския университетски живот и на суфизма още от самото му зараждане, а също така и седалище на халифа, който бил едновременно папа и цар. В Мека мюсюлманите от всички поколения идвали да размишляват поне веднъж в живота си за връзката между душата и Бога, която вълнувала Руми от най-ранна възраст. Невъзможно е да си представим зрелия Руми без тези впечатления, натрупани по време на десетгодишното пътуване, които стават част от неговата идентичност.

Първата продължителна спирка за семейството била в Нишапур, разположен близо до североизточната граница на днешен Иран. Те пристигнали в града някъде около 1216 година, когато Руми бил на десет години. Нишапур бил четвъртата от големите столици на Хорасан, най-населеният град, разположен в най-западната точка на самата граница на родните земи на Руми. Спирането предоставило на семейството дългоочакван отдих след дългите и трудни преходи. Пътищата, извеждащи от Балх, били лошо поддържани, с много отклонения и минавали през прашни, опустели местности, където се криели бандити, или през безкрайни, голи долини, нашарени тук-таме от чимове зелена трева или гнезда червени макове, където само от време на време се срещали самотни кирпичени къщички или палатки на овчари номади. Това трудно начало поставило на изпитание издръжливостта и здравето на Баха Валад. След относителния комфорт на дома и мектеба тежките условия на пътуването били изпитание и за младия Руми.

През 1216 година в Нишапур пребивавал и географът пътеписец Якут, който бил преминал през същите места (и често в същата година) като семейството на Руми. Описанието му вероятно отговаря на града, който Баха Валад и семейството му заварили при пристигането си, белязан от големите земетресения през 1145 и 1153 година и от разрушенията след обсадата от огузките тюрки, които заловили и отвели великия султан Сан джар Селджук. По-късно в поезията на Руми Санджар се появява като символ на могъщ и мъдър владетел:

Откакто скрих се в твойта сянка,

съм като слънцето в небето.

Откакто станах роб на любовта,

аз съм и хан, и Санджар султан.

Gallery