Въпреки че още е в началото на развитието си, нутригеномиката и нейната посестрима – нутригенетиката, която изучава генетичната основа на индивидуалните реакции към различните вещества, вече започва да отговаря на някои от въпросите, които сама поставя. Не е чудно, че най-голям е напредъкът в областта на онкологичните заболявания, от които ежегодно страдат близо 9 милиона пациенти. Оказва се, че
храната, която поемаме, може да включва или изключва гените, които носят наследствения риск от рак.
Проучванията на Аркадиуш Оржечовски и екипа му от Варшавския университет показват, че рискът от тумори може да се снижи с 50% само с помощта на подходящата диета. Гените, които причиняват рак, се наричат онкогени, а онези, които потискат малформациите – туморни супресори. Организмът ни прави всичко възможно да поддържа функцията на добрите гени и да потиска болестотворните. Този естествен процес се нарича хомеостаза.
Производството на генетично заложените белтъци се контролира именно от хомеостатичните механизми. Ако тялото ни обаче не успее да включи потискащите туморите гени, може да се появи раково образувание.
Американският онколог от Университета в Сейнт Луис д-р Робърт Ейвъри обяснява как храната може да повлияе на включването и изключването на добрите и съответно лошите гени. Той е посветил живота си на това да информира раково болните за ефекта, който хранителните вещества може да имат върху заболяванията им. Проучванията на колегите на д-р Ейвъри показват, че в някои храни се съдържат полезните вещества полифеноли, които имат мощно влияние върху онкогените на повечето хора. Съществуват различни видове полифеноли, но
най-здравословен ефект показват така наречените флавоноиди,
които се съдържат в някои растения и плодове като зеления чай, гроздето и кръстоцветните зеленчуци като карфиола, ряпата, репичките и брюкселското зеле. Техни разновидности срещаме и в цитрусите, лука и соята.
Проучване от 2001 г. показало, че любителите на зеления чай в Китай, където питието е част от местната култура, имат 50% по-нисък риск от рак на стомаха и дебелото черво от останалите. Две чашки на ден спират отлагането на бяла плака в устата, която може да има неблагоприятен ефект върху лигавицата. Впоследствие зеленият чай е внимателно проучен и се оказва, че е ключов в поддържането на нормалния метаболизъм на човешката ДНК. Нещо повече – дори при вече съществуващ рак на дебелото черво зеленият чай често успява да включи гените - туморни супресори, и да спре развитието на зловредното образувание, показа мащабно изследване на британската фондация „Кенсър Рисърч” от 2003 година.
Едно от най-интересните проучвания на връзката между зеления чай и рака е направено от д-р Ана Ву и екипа й от Центъра за проучване на рака „Норис” в Лос Анджелис. Те разглеждат случаите на рак на гърдата при пациентки, в чийто организъм има активен ген от вида СОМТ. Той отговаря за производството на ензим, който засилва действието на полифенолите в зеления чай. При някои жени този ген „нарежда“ производството на протеин, който намалява 3-4 пъти ефективността на тези ензими. Д-р Ву и колегите й решили да разберат как този конкретен генен вариант влияе на
способността на зеления чай да предотвратява рака на гърдата.
Резултатите били изненадващи. Досега учените смятаха, че по-ниската степен на преработване на активното вещество в организма, причинено от този ген, увеличава сериозно риска от развиване на рак на гърдата. Новото проучване обаче показало, че жените с поне един „слабоактивен” вариант на СОМТ показват много по-нисък риск от развиване на болестта, когато пият зелен чай. Жените с два броя на „високоактивния” вариант на гена обаче не се благоприятствали от чудотворното влияние на напитката.
