В началото на Заека му било трудно да свикне с другите играчки на собственика си. Момченцето, на което принадлежал, изгубило интерес към него скоро след като го получило, а другите играчки, повечето от които снабдени с модерни механизми, които ги правели като истински,плашели Заека. Все пак той бил направен от плат и дървени трици и изобщо не приличал на истинско зайче.
Случайно Заекът открил приятел в лицето на мъдрия стар кожен кон,който живеел най-отдавна в детската стая на момченцето.
– Какво е да си истински? – попитало зайчето един ден кожения кон. – Трябва ли да имаш вътре в себе си разни бръмчащи неща и ключе, което се навива?
– Когато те ушият, още не си Истински – казал коженият кон. – Това е нещо, което се случва по-късно. Когато едно дете те обича много, ама много дълго, и не просто си играе с теб, ами НАИСТИНА те обича, тогава ставаш Истински.
– Боли ли? – попитало зайчето.
– Да – признал конят, – но когато си истински, не е толкова важно дали ще боли. Да бъдеш истински не се случва особено често на хора, които се чупят лесно, имат остри ръбове или трябва да бъдат грижливо пазени. Когато си истински, е нормално да си проскубан и дори леко опърпан.
Една вечер момченцето не успяло да намери любимото си китайско кученце, с което винаги заспивало, и тогава бавачката измъкнала плюшеното зайче от коша с играчки и го мушнала под завивката при младия господар.
От този момент момченцето станало неразделно със Заека, прегръщало го силно, целувало розовото му носле и го носело навсякъде със себе си.
Взимало го дори когато отивало да играе в градината и веднъж случайно го забравило навън през цялата нощ. От всичко това зайчето ставало все по-мръсно и по-проскубано. Дори розовото започнало да се изтрива от нослето му.
Един ден бавачката се опитала да изхвърли мръсната играчка, но момченцето се възпротивило и настояло зайчето да остане, защото било ИСТИНСКО. Това било като музика за кадифените, но вече проскубани уши на Заека.
Накрая, благодарение на вълшебната намеса на детската Фея, плюшеното зайче действително станало истинско, живо същество и избягало в гората.
Преди, зайчето било истинско само за момченцето, но сега, казала Феята, ще бъде Истинско за всички.
***
Ние, които живеем в „истинския“ свят, не можем да замахнем с вълшебната пръчица и мигновено да се превърнем в хората, които мечтаем да бъдем. Но ако сме "емоционално пластични", вълшебството не ни е нужно. Защото емоционалната пластичност ни позволява да бъдем себе си, всеки ден и за всички.
Емоционалната пластичност е липса на претенции и преструвки, което придава още по-голяма енергия на действията ни, защото са вдъхновени от най-дълбоките ни ценности и вътрешна сила – нещо трайно, автентично и истинско.
Можем да станем ИСТИНСКИ, да придобием емоционална пластичност, не с вълшебство, а с поредица от малки ежедневни стъпки през целия си живот.
И това пътешествие може да започне още днес... Ето как:
