Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници в българския календар. Самото му име произхожда от бдение или бъднини. В първия случай по-силна е християнската символика – с молитва да се посрещне раждането на Спасителя. Вторият вариант е отражение на езическите вярвания, според които раждането на младия бог се свързва с възкръсването на цялата природа и се смята за начало на новата година.. Затова на Бъдни вечер се извършват множество ритуали, които трябва да донесат късмет и плодородие в дома.
Православие
От православна гледна точка, трапезата няма никакво значение или друго изискване освен да е постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост.
На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество.
Народни и езически
В народните обичаи могат да се открият различни традиции, някои от които езически и съответно несъвместими с християнството и православната вяра. Вечер всички членове на семейството сядат на трапезата.
Трапезата на Бъдни вечер е тържествена, но и постна тъй като е последният ден от Рождественския пост.
На трапезата трябва да има 7, 9 или 11 ястия - нечетен брой. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни. На трапезата трябва да има: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.
