Заболяванията, разбитото сърце, загубата и разочарованията са част от живота. Опитайте се да прегърнете несъвършенствата, да се отървете от вярването, че животът трябва да изглежда по конкретен начин. Отворете сърцето си за несигурността.
Aнитя. Животът – това е постоянно движение
Анитя, или “непостоянство”, означава, че животът, какъвто го познаваме, е в постоянно движение. Ние никога не можем да получим достъп до момент от миналото. Клетките ни също се променят с всеки изминал ден, мислите ни се развиват, температурата на въздуха се сменя. Всичко около нас е различно. Винаги.
Когато се чувстваме особено неудобно, концепцията за непостоянството може да бъде, по един парадоксален начин, успокояваща. С други думи – ако нищо не е постоянно, то знаем, че болката ще отмине. Когато обаче сме щастливи, идеята за непостоянството може да ни накара да се страхуваме.
Истината е, че тя може да бъде наистина освобождаваща. На Запад, близо 100 години след Буда, също са изразявали тази идея. Гръцкият философ Хераклит пък е казал: „Никога не можеш да стъпиш в една и съща река два пъти.“ Разполагаме единствено с настоящия момент.
Как можем да използваме това убеждение в ежедневието си?
Прегърнете идеята за промяната. Приемете, че всичко постоянно се мени. Не е ли прекрасно всичко това? Дори когато идеята за непостоянството изглежда страшна, тя ни помага да се насладим на всичко, което преживяваме в настоящия момент – връзките, настроението, здравето, времето, любимите ни обувки, нашата работа, младостта и т.н. Затова нека ценим моментите, на които наистина се наслаждаваме. А останалите, които ни натъжават – те ще отминат със сигурност.
Анатма: Аз-ът винаги се променя
Когато попитам клиентите защо ходят на терапия, те често отговарят: „Искам да открия себе си“. Нашата култура ни кара да вярваме, че съществува един конкретен и постоянен „Аз“, скрит някъде дълбоко в нас. Къде се намира? Може би е между сърцето и черния дроб? Или някъде в мозъка? Кой знае?
