Защо някои се сещат и за най-дребния детайл отпреди години, а други забравят на мига?
Дългосрочна
памет – попадне ли в нея, знанието е относително трайно. Тя включва два елемента. Това, което знаем, без да се замисляме, като карането на колело и връзването на обувките, е кодирано в процедурната памет. Когато казваме, че някой помни добре, обикновено имаме предвид, че той има добра декларативна памет – тя съхранява нещата, които можем съзнателно да си припомним – факти и случки. Все още не е напълно ясна причината за нормалните вариации в ефективността й. Няколко изследвания показват, че
музикантите
помнят повече – не само мелодии, но и думи, и образи. Богинята на паметта Мнемозина, майката на музите според гръцката митология, като че ли обича повече една от дъщерите си. В продължение на 25 години учените откриват връзки между музикалното образование и редица способности – четене, запаметяване на думи и текстове на песни. През 1998 г. клиничният невропсихолог Агнес Чан от Хонконгския университет и колегите й откриват, че възрастни и деца, които систематично са изучавали музика в продължение на няколко години, помнят по-добре думи, но не и образи. Няколко години по-късно екип, ръководен от д-р Лорна Якобсон от Университета на Манитоба в Уинипег, Канада, изследва 36 студенти. 15 от тях са преминали повече от десетгодишно обучение по пиано, докато останалите са се занимавали с музика по-малко от година. Студентите трябвало да запомнят първо списъци с думи, после образи. И в двата случая стратегиите на музикантите се оказват по-ефективни. Те били по-склонни да групират думите в сходни категории и по-малко склонни да вербализират картините. Вероятно причината е, че паметта им е тренирана с хиляди ноти в сложни връзки помежду си.
Генетичните изследвания
на паметта са едва в началната си фаза. Едно от тях разкрива, че ген, наречен KIBRA, е свързан със степента на запаметяване и припомняне на информация. Учени от Института за транслационна геномика и Цюрихския университет събират ДНК проби от 1000 души на различна възраст и измерват ефективността на паметта им със стандартизирани тестове. Резултатите показват ясно съответствие между представянето на тестовете и вариациите в този ген. Нещо повече, неврологичните мозъчни изследвания демонстрират, че хората с „неблагоприятната” версия на гена натоварват мозъка си повече, за да запомнят същото количество информация, съобщава проф. Доминик дьо Кервен от Цюрихския университет.