„Яребицата е по-лесносмилаема от гъската, а лукът, когато се яде с месо, благоприятства съня,” пише един от първите диетолози на Новото време, сър Томас Елиът (1490 – 1546) Френският лекар Луи Лемери от ХVІІ век в трактата си за храните защитава вегетарианството и предупреждава да не се прекалява с жабешкото месо.
Джон Арбътнот, лекар на кралица Ана, дели храните на киселинни и алкални (деление, популярно днес в алтернативната медицина) и предупреждава, че кафето, чаят и алкохолът трябва да се употребяват в минимални количества.
Любопитно е заглавието на една книга на ексцентричния учен и готвач от ХVІІІ век Уилям Кичинър, което звучи така:
„Изкуството за укрепване и удължаване на живота чрез храна, дрехи, въздух, упражнения, вино, сън и др. или Библията на болния, съдържаща храносмилателни предписания, посочващи удачни и ползотворни методи за предотвратяване и облекчаване на стомашното неразположение, регулиране и засилване дейността на стомаха и червата, с добавка „Удоволствието да направиш завещание.”
Една от главите в тази книга е „Намаляване на пълнотата”. До 18 век диетите не са били свързани с теглото. За отслабване са използвали лаксативи и еметици (средства, причиняваши повръщане).
В 19 век започват оплакванията от килограмите, когато дори най-бедните се заселват в градовете, лишавайки се от полезната и нискокалорична храна на полето. Това създава по-голям пазар на средства за отслабване, студени душове, електроди и масажи, които обещават да разбият мазнините. През 1863 г. Уилям Бантинг издава брошура, която преставя първата нисковъглехидратна диета на широката публика и с това задвижва днешната диетична индустрия и наука – такива, каквито ги познаваме.
Очаквайте третата част, в която ще разгледаме и сравним най-популярните днешни диети.
Автор: Мая Лефтерова
