Това е първата гледка. Вдясно е сградата със сувенирния магазин и музея, за които ви разказах във втората част на пътеписа. Вляво е Centre court – сърцето на Wimbledon.
Сградата вдясно от друг ъгъл, виждате и пропуска за коли от тук.
В тази сграда се намира и касата за билети.
Централният вход на Centre court.
И малко по-отстрани:
Статуята на последният англичанин, печелил Wimbledon – Fred Perry.
Централният пътепоказател.
Стълбите вляво и вход за инвалидни и детски колички вдясно към един от ресторантите-кафета.
Още по-вляво, където може да се заобиколи Centre court и да се мине по една от многобройните пътеки към други кортове.
Ние обаче ще се върнем да видим кафето на втори етаж.
Отново отвън – това е входът, който показват винаги за пръв кадър от всеки Wimbledon – как зрителите влизат в клуба първата сутрин на турнира като вражеска армия, която превзема крепост!
От тази пейка се вижда централния вход и кафето, в което бяхме.
А срещу пейката е таблото със схемата:
Подготовката е в пълна сила. Поддържката на тревата е целогодишна, всички посетители и по време на туровете, и по време на турнира са предупредени, че тревата е с такъв статут, че пипането ѝ може да ви заведе директно в Кулата. Това е дъбоко и неизкоренимо вкоренен страх в островитяните, въпреки че Кулата не е затвор от 1952г. насам.
И другият вход отстрани:
За сега е покрит само Centre court, но в момента тече работата по покриване на N2 Court – този, чиито вход се вижда вляво.
Вижда се как го покриват.
Ние продължаваме нагоре към студията.
Ето ги вляво.
Клубът е голям, но една значителна част е само за членове на клуба, както и за хора, които могат да си позволят специално отношение. Можете да си поканите например гости, с които да гледате мачове в тузарска обстановка, с чаша шампанско и ягоди. Можете да запитате лично за цени и подробности тук.
Тези места не са включени в туристическата обиколка. В нея влизат малко от пътеките, някои офиси, залата за прес-конфереции, Centre court и N2 Court. Поради работата върху покриването на N2 Court обаче, имаме късмет и специална обиколка на телевизионните студия. Обикновено те са само с VIP пропуски. Аз останах много доволна, че стана така, защото сега и вие имате късмет да видите с нас повече от обичайните неща, включени в тура.
Това е покривът на сградата със студията.
Тук всяка телевизия има около 2м. ограда, където застават репортер и интервюиран.
Вдясно е Centre court, входът с пейките е точно насреща, вляво остана N2 Court.
Сигурна съм, че вече сте отлично ориентирани.
От тук се вижда прекрасно корт N18, на който през 2010г. се игра най-дългия мач в тенис-историята. Аз го гледах по телевизията и наистина беше много интересен.
Мачът започна във вторник 22 юни в 18.13 вечерта и завърши след 8ч. 11мин. игра в четвъртък 24 юни в 16.47 следобед.
Победи Иснер със 70:68 гейма. Да, правилно прочетохте (снимката с играчите долу е от Гугъл). Вижте и кратко видео за финала на мача тук.
От тук се вижда като на длан Хенмън хил/хълм/ – това е баирчето над кортовете, където разрешават на публиката да седи и да гледа на огромния екран мачовете на Centre court. Продават се билети, които са по-евтини от тези за кортовете. Хората започнали да стоят там в края на 90-те, за да подкрепят Тим Хенмън, с надеждата, че той е отговора на молитвите им за англичанин-шампион на Wimbledon. Не беше той, но те си го харесват, стигал е до 1/4 финал, което е повече от други. От известно време насам някои наричат мястото Могилата на Мъри, но има постоянен спор за името, така че вие си изберете как да го наричате.
Връщаме се в сградата. Това са коридорите към студията.
И услужливата жена, която трябваше да ни отвори и пуска асансьорите, защото те са много специални – могат да поберат поне 30 човека, имат седалки вътре, само за ТВ екипите са и се проверяват подробно всяка седмица, независимо дали в момента тече турнира или не. С две думи – те работят винаги, без изключение, грешки с тях няма и не може да има. И е забранено да се пипат от туристите дори копчетата за етажите. Беше обаче изцяло разрешено да дишаме вътре, за което сме безкрайно благодарни.
Това са образите на двамата текущи шампиони. Тези плакати струват £4 000 единия и се правят за около 2 месеца. Сложени са от двете страни на входа на сградата със студията, където има малка заличка за прес-конференции само и единствено за шампионите.
Тук е централния офис на IBM, които събират, систематизират и подават анализ за всеки удар и всички удари комбинирани и анализирани, всички схеми за игра и съдийство, 3D графиките за BBC, всякаква текуща информация, статистиката, която показват по време на почивките и схемата за интервюта на турнира.
Студио.
Гледката от прозореца.
Долу веднага вляво се отива за столовата на служителите, но не ни пуснаха да видим менюто.
И офиса, където се крият съдиите, за да не ги бият (понякога).
Входът за състезатели. Тук пристигат с колите си хората със служебни пропуски.
Това е сградата с офисите, част от които разрешават да се разгледат, докато са празни.
Веднага след входа.
Какво виждат от асансьора всички, които отиват да си вземат чека (в момента течеше лек ремонт).
Може и по стълби.
Касата. Всеки състезател и състезателка, които сте видели някога по телевизията или на снимка, са прекрачили с удоволствие този праг. Дали чекът им е харесал зависи от мястото, на което са се класирали в сравнение с мястото, на което са очавали да се класират. Така или иначе – това е офисът, за който нашата водачка смотолеви нещо и подмина, както и по-голяма част от групата, защото не внимаваха. Ние снимахме.
Точно насреща се намира едно спокойно правоъгълниче английска ливада, качена тук, на втори етаж. Когато тече турнирът, тук има маси и столове. Офисите насреща са няколко. Едната врата е фризьорски салон, в който се оказа, че Джокович идва всяка сутрин, когато е тук. Обича да се подстиргва – вероятно има доверие на тукашните фризьори, защото вярва, че са учили в едно училище с градинарите, които са цяла малка армия и стрижат свещената трева с ножички за нокти, висейки на въображаеми висилки над нея. Другият офис бих определила като Всичкология и е мястото, където всеки от свитата на някой играч може да дойде, за да поиска помощ по всякакъв личен или не-личен въпрос. Например – ако съпругата на играча Х иска да отиде до Лондон бридж – тук ще ѝ уредят как да стане това. Ако бащата на състезателката У има нужда от гуру за медитиране – тук ще му кажат къде да почака, докато намерят гуруто и той дойде да му помогне. Сигурна съм, че схванахте идеята.
Част от сградата на офисите, която гледа към останалите кортове и местата за достъп само с покани.
Това пространство също е пълно с маси и столове, когато тече турнира. Това място снимат и папараците.
Симпатичната жена, в която всички гледат е нашия гид. Възрастта не е проблем за работа на Острова. Особено, когато си присъствал на първите копки на мястото, където работиш – знаеш всичко за всички, въпреки, че не го споделяш с тълпа туристи всеки ден. Само, ако си в настроение. Този ден не си. Късмет.
Ето и залата за пресконфереции.
Работното място на журналистите. Въпреки интернет, тук са запазени кутиите за съобщения и всъщност се използват.
И по стъпките на всички, които са идвали и идват да гледат и да участват на Wimbledon. Пътят към Centre court.
Подвижният покрив, който даде възможност на организаторите да гарантират, че мачовете тук ще се изграят в определения час като едновременно остави възможността на турнира да бъде на открит корт.
Ложата на кралицата.
Ветровито ли ще бъде днес?
Мястото на коментаторите.
Колко мили в час е сервиса се вижда тук.
Десетте на-важни неща, които трябва да знаете за Wimbledon преди да отидете, а никой не ви е казал прочетете тук.
Лесните и най-евтини начини да се сдобиете с билет за тази 2017г. година можете да прочетете тук.
Можете да видите част от VIP местата в клуба на рекламно видео тук.
Посещението ни хареса. Пожелавам на всички, които отидат да направят тура да им се падне гид различен от бившата приятелка на първия шампион – така може би ще имат и по-съвременно инфо срещу парите за билетите, които са платили. Мястото е особено приятно за тези, които могат да си позволят Wimbledon да е част от годишния им календар без това да им представлява усилия и средства да се сдобиват с билети – това са хората на абонамент за частните отделения на клуба. За другите остава удоволствието или да висят на палатки пред входа поне седмица преди началото, или да чакат всеки ден за някой свободен „последна минута“ билет или да гледаме мачовете по телевизията.
Автор: Йорданка Трон / vitoshaword.com
