Колкото по-непослушно е детето, толкова по-изнервен и ядосан става родителят. Време е да прекъснете този порочен кръг!
И всичко, което трябва да научите, е една проста, но ужасно ефективна педагогическа техника.
Ето една ситуация ще ви вкара в сюжета.
- Слез от масата!
- Не!
Беше странно. Като психолог и консултант по детското поведение, който от дълги години работи с деца, не успявах да се справя с шестгодишно хлапе, което се беше покатерило на масата в чакалнята ми.
- Казах слизай!
- Не! И не можеш да ме накараш!
Тя беше права. Не можех да я принуда и да я накарам насила. Бях объркана и тя го усети.
- Слез сега, в противен случай няма да ти дам, нещо което традиционно ти подарявам, когато свършим консултацията.
- Въобще не ме интересува!
- Ако не слезеш сега, ще кажа на майка ти.
- Добре, кажи ѝ!
Случката разказва психологът и блогерка Аманда Ройтер.
Като типично дете със силна воля, малката ми пациентка не се страхуваше от заплахите и не слушаше командите. Накратко, това беше моят педагогически провал.
След още няколко страхотни и не работещи фрази най-накрая ми просветна: защо правя всичко това? В крайна сметка тя знае, че се държи лошо, а със заплахите си аз само влошавам ситуацията.
Затова промених тона си. Тя я погледна и се усмихна.
„Прекарахме толкова страхотно заедно днес. Не бих искала този глупав спор да остане основното впечатление от нашата среща“, казах.
Тя веднага отстъпи и най-накрая успях да установя контакт с нея. И след няколко минути тя слезе от масата и ме прегърна.
В тази ситуация бях забравила, че нашите думи наистина правят голямо впечатление на децата. Те, също както и възрастните, не искат да бъдат командвани
Настоях на своето, вместо да говоря тихо. Въпреки че знаех, че именно това момиче най-много мрази да я командвам.
Училищен учител, който води блог под потребителското име Teacher Tom, наскоро написа, че според статистиката около 80 процента от фразите, които възрастните използват, когато общуват с децата, са заповеди.
Просто помислете! 80 процента!
Това означава, че осем от десет от наши думи, са команди какво детето трябва да направи и как да го направи така, че да отговори на нашите очаквания.
След като прекарах много часове работа с волеви, упорити деца, разбрах, че колкото повече команди им давам, толкова по-лоша става връзката ни.
Струва ни се, като възрастни, че ние трябва да им посочваме грешките им и да даваме напътствия. Разбира се, това е важно. Но не в 80 процента от времето!
Как да намерим правилните думи
Това обикновено не е трудно, ако имате предвид тези три неща:
- Тези думи трябва да опишат нежеланото поведение, от което бихме искали да се отървем.
- Тези думи трябва да бъдат изявление, а не заповед.
- Тези думи не трябва да съдържат заплахи за наказание.
Продължава на страницата на Новите родители
