"Всеки има възходи и падения в живота си, но с годините забелязах дългосрочна тенденция - ставам все по-щастлив. Естествено, непредвидимите събития на деня влияят на настроението ми, но при мен, като цяло има настройка нагоре - подобна на графиката с бизнес резултатите на една здрава, растяща компания".
Това коментира в електронното издание на сп. Entrepreneur от САЩ Стив Тобак. "Причината е твърде голяма, за да не бъде забелязана - имам кариера, която следва до голяма степен същата траектория като тази на здравия бизнес, с много вълнения нагоре и надолу, но като цяло нагоре в дългосрочен план", продължава той.
Защо много хора се чувстват все по-щастливи и умиротворени, докато остаряват? На този въпрос посвещава материал авторът. По думите му зрелостта не е толкова лоша, колкото мнозина сред младите си я представят. Напротив. Когато си млад светът ти е малък, а егото голямо. Всяка дреболия е от огромна важност. Да порастваш и остаряваш означава да осъзнаваш и приемаш, че ти самият не си чак толкова важен. Когато спреш да се вземаш много на сериозно, вътрешният ти свят се осветява от спокойствие. Започваш обратно връщане към детството и въпреки че знаеш, че отдавна вече не си дете, започваш отново да се чувстваш така по много начини. Всичко това, балансирано от способността да се надсмиваш над себе си.
Когато си възрастен, оценяваш стратегията "работи много, забавлявай се много". "Смятах баща си за истински тиранин, който ми натрапва маниакална работна етика в ежедневието. Майка си считах за човек, който може да се забавлява. Тях ги няма вече отдавна, но съм благодарен всеки ден за тази странна комбинация - събрани заедно, съм се получил аз. Това е истински дар", казва Тобак.
Той признава, че като млад е изпитвал завист към някои от материалните придобивки на връстниците си. Това го карало да се чувства неспокоен и понякога недоволен от семействното си. Но всъщност се оказало ценен стимул да се труди, за да се сдобие с по-големи неща. Това било ключово за успеха и състоянието му днес, което го кара да се чувства спокоен.
Сред най-ценните си качества оценява личното си любопитство и непресъхващата жажда да научава нови неща, да бъде изследовател, да разбора как системите и механизмите работят. Той бил от онези досадни деца, които често задавали въпроси като "Мамо, защото небето е синьо?". Родителите му съзрели върможност да развият в него обогатен ум.
Още едно ценно качество, което може да помогне на младия човек да остарее, чувствайки се добре - умението да знаеш кого да слушаш. Да се вслушваш в индуицията си и щом си вътрешно уверен в нещо, да действаш. Да знаеш кога да не се съобразяваш с чуждото мнение. Така ще бъдеш в мир със себе си, като станеш стар.
"Има и уловка: Сега вече зная, че нищо не се случва за една нощ. Това, което забелязах някъде по пътя, бе че колкото повече притисках себе си в краткосрочен план, толкова повече се научавах да го карам по-спокойно, да приемам и прощавам. Така ставах все по-успешен човек. Защото животът е маратон, не спринт. Не бързайте чак толкова да финиширате - ще достигнете финалната линия рано или късно", допълва авторът, който е и инвеститор и консултант.
Източник: Мениджър Нюз
