• Някои са независими и създават приятелства навсякъде, където отидат. Може да имат повече добри познати, отколкото дълбоки приятелства. 
  • Други са избирателни  -  имат няколко най-добри приятели, с които са близки през годините. Дълбокото вложение обаче означава, че загубата на такъв приятел може да бъде опустошителна. 
  • Най-гъвкави са „придобиващите“ - хората, които поддържат връзка със старите приятели, но създават и нови в течение на живота. 

Какво помага за поддържане на приятелството

Някои хора успяват да останат приятели през целия си живот, или поне през значителна част от живота. Но какво предрича кое приятелство ще преживее бурята на средната възраст? 

Нещата се свеждат до отдаденост и общуване. В дългосрочно проучване на най-добрите приятелства на Ледбетър, броят месеци, в които приятелите са близки през 1983 г. предвижда дали все още са близки през 2002 г. Което означава, че колкото повече вече си инвестирал в едно приятелство, толкова по-вероятно е то да продължи. Други изследвания са открили, че хората имат нужда да усещат, че получават от едно приятелство толкова, колкото самите те влагат в него, и че това равенство предвижда трайния успех на приятелството.

Да излезеш с компания от дългогодишни приятели може да е дразнещо, ако си външен човек, защото годините вътрешни шеги и препратки често прави общуването им неразбираемо. Но този тип споделен език е едно от нещата, което прави приятелствата трайни. В горното изследване учените са успели да предвидят дали приятелите ще останат близки, като са наблюдавали представянето им в игра за познаване на думи през 1983 г. (Игра, подобна на „асоциации“, при която единият подсказва дума на другия, без да я изрича). 

Подобна способност за комуникация и разбиране помага на приятелството да премине успешно през предизвикателствата на живота, които застрашават стабилността на връзката. 

Основните врагове на приятелството: учтивостта и обстоятелствата

„Има едно нещо, което държа да ви кажа – казва Роулинс – Приятелствата винаги са подвластни на обстоятелствата. Ако си помислите за всичко, което трябва да правим – трябва да работим, трябва да се грижим за децата или за родителите си – приятелите избират да правят неща един за друг, затова можем да отложим тази грижа. Те изпадат в пукнатините.“

След ранната младост причината хората да спират да бъдат приятели обикновено се дължи на обстоятелствата, на неща странични за самата връзка. Едно от откритията на Ланган за „правилата на приятелството“ е, че „възрастните чувстват нуждата да са по-учтиви в приятелствата си“ – казва тя. „Не смеем да искаме твърде много от приятелите си. Знаем, че те имат други неща в живота. Затова спираме да очакваме твърде много, което за мен е тъжно – че се отказваме, в името на учтивостта.“ 

Но нещата, които правят приятелството крехко, го правят и гъвкаво. Интервюираните от Роулинс като цяло са били склонни да гледат на приятелствата си като непрекъснати, дори да са минали дълги периоди, в които не са поддържали връзка. Това е слънчева прогноза – не бихте предположили, че още сте в добри взаимоотношения с родителите си, ако не сте говорили от месеци. Но с приятелите се предполага, че сте още приятели. 

Така приятелствата продължават, защото всеки успява да оправдае очакванията на другия. И ако имаме по-спокойни очаквания едни от други, или ако дори нямаме очаквания, в определен смисъл осъзнаваме това.“ - казва Роулинс.

Едно лято, когато сте на 10 е една 30-та от живота ви. Когато сте на 30, това е само миг. Може би приятелите са склонни да си простят дългите прекъсвания в общуването, защото остро чувстват растящата скорост на живота. Тъжно е, разбира се, че спираме да разчитаме на приятелите си, когато пораснем, но това позволява различен тип връзка, базирана на взаимно разбиране на човешките ограничения на всеки. 

Не е идеално, но е истинско. Приятелството е връзката, в която няма нищо обвързващо освен желанието на хората, които са избрали да бъдат свързани, връзка, която изисква просто да бъдеш насреща, по най-добрия начин.

Източник: Bright Side