Защо изпитваме вина, когато си стоим у дома при хубаво време
Мнозина познават чувството: Когато навън грее слънце, изпитваме потребност да излезем. Трябва да използваме хубавото време за излети сред природата, за разходки в парка, за градинарство или просто да поседнем в някое кафене на открито. Не винаги обаче ни се удава да се наслаждаваме на слънчевите лъчи. Или имаме да наваксваме с работата, или сме определили деня за чистене на жилището, или просто ни мързи да излезем. И в най-топлите дни си оставаме на закрито. Тогава ни налягат угризения… Звучи ли ви познато? Зад това се крие феноменът Sunshine Guilt (буквално „слънчева вина“). Той възниква, когато хората се чувстват „хванати в капан“, представяйки си, че всички освен тях се радват на хубавото време – твърди психоложката Ан Кехоу. Особено разпространен е в страните, където слънцето рядко се показва. В такива дни като че ли всички там се чувстват длъжни да се възползват максимално от лъчите му и ако не успеят, лошото настроение е гарантирано. Но защо е така?
Д-р Надя Теймурян от Центъра за психично здраве в Ориндж Каунти, Калифорния, обяснява, че „слънчевата вина“ върви ръка за ръка с FOMO („страх да не пропуснеш нещо“). При хубаво време – независимо дали се излежаваме на дивана, или сме заети с работа – автоматично оценяваме деня като скучен и пропилян на фона на вълнуващия и разнообразен живот навън. Склонни сме да завиждаме на онези, които му се наслаждават. А според Кевин Белкастро, терапевт от Центъра за психично здраве в Сан Диего, „слънчевата вина“ е свързана със завишени очаквания. Имаме чувството, че разочароваме сами себе си, като не се придържаме към високите обществени стандарти, които си поставяме като норма. Почивката на закрито носи стигмата мързел в съвременното общество.
Как да преодолеем „слънчевата вина“? Особено важно е да разберем, че е напълно в реда на нещата да „пропилеем“ хубавия ден вътре. Дали просто се нуждаем от спокойствие, липсва ни енергия за големи планове или се налага да свършим нещо по-важно – трябва да се убедим, че денят в никакъв случай не е пропилян. Животът не е платформа за социални медии. Имаме нужда от време да си отдъхнем и да изпълняваме задачи. Това е не само реалистично, но и важно. Налегнат ли ви тези неприятни угризения, опитайте да не се сравнявате с други. Изяснете си на какво се дължи гузната ви съвест. Освободете се от фалшивите стандарти и очаквания на обществото. Единствено вие знаете какво ви действа добре. Наслаждавайте му се без чувство на вина!