Най-малките деца е най-малко вероятно да лъжат, вероятно защото все още се учат как да го правят. В един експеримент на учени от Университета на Торонто малки деца трябва да познаят каква е скритата играчка.
Експериментаторът винаги напуска стаята, за да говори по телефона – което, разбира се, е лъжа – казва на детето да не поглежда.
„Повечето деца не могат да устоят на изкушението”, пише Бхатачарджи, но как реагират след това зависи от възрастта.
Най-малките обикновено признават, че са погледнали, докато около 80% от осемгодишните твърдят, че не са. Те също така постепенно стават по-добри в прикриването на поведението си. Малките деца, които са излъгали, обикновено дават правилния отговор за играчката, докато по-възрастните преднамерено предлагат грешен отговор.
Изследванията на възрастни показват, че мозъкът продължава става по-добър в лъженето с течение на времето.
Като се има предвид, че всички израстваме като лъжци, е наистина невероятно колко сме доверчиви. Но в това също има еволюционно предимство, казва Бхатачарджи: „Без подразбиращото се доверие, което имаме в човешкото общуване, ще бъдем парализирани като индивиди и ще спрем да имаме социални взаимоотношения.“
