Други сектори на икономиката, които биха извлекли полза от увеличаването на човешкия живот, биха били туризмът с всичките свързани отрасли. В активна трудова възраст човек спестява, за да може да потребява и почива, когато достигне старини. Чисто статистически с напредване на възрастта интензитетът на „вземане на почивка” се увеличава. Тоест ако живеем по-дълго, ще има много повече хора, които ще потребяват туристически услуги.
Фармацевтичната индустрия
също би извлякла полза. Не е тайна, че възрастните хора са основните потребители на лекарства. Ако живеем до 140, потенциалните клиенти на фармацевтичните компании биха се увеличили многократно.
Вдигането на продължителността на живота би имало
положителен ефект върху развитието на науката.
Ако днес за едно научно откритие са необходими 10-15 години проучвания и натрупване на знания, представете си колко повече открития би направил човек, ако работи средно 80 години, трупайки знания и умения. Заедно с това професионалното развитие и квалификация на хората биха достигнали нови висоти – човек с 80-годишен опит в дадена област би бил много по-качествен и ефективен служител, отколкото такъв с 30-годишен опит. Разбира се, при едно условие – умствените клетки да не умират със същото темпо и човек да остава адекватен до дълбоки старини.
По-високата продуктивност
не бива да ни плаши, че ще увеличи безработицата. През ХХ век е имало подобни страхове, че машините, които изместиха нископродуктивния труд, ще оставят хората на улицата. Това, което се случи, беше увеличаване на благосъстоянието, а безработицата изобщо не беше проблем. Така че ако сме по-продуктивни, можем да бъдем сигурни, че ще бъдем и по-богати.
Изводът? Удължаване на живота ни с 60 години крие в себе си много неизвестни. Можем с лесна ръка да приемем идеята, че ще живеем до 140 години, но същевременно трябва да сме наясно, че животът ни няма да бъде такъв, какъвто е днес. Въпреки това трябва да продължим напред и да не се страхуваме от неизвестното.
Автор: Калоян Колев
