Изследователи направиха невероятно откритие. Външната земна атмосфера се простира на много по-голямо разстояние, отколкото въобще сме предполагали. А именно – на 630 хил. км, което е приблизително 50 пъти диаметъра на планетата ни. Очевидно не можем да дишаме в този район – атмосферата става по-разредена колкото повече се отдалечаваме от Земята. Това откритие обаче ще окаже важно влияние върху бъдещите космически пътувания, както и върху космическите обсерватории.
Откритието е направено благодарение на наблюдения, направени през последните десетилетия от страна на обсерваторията SOHO на ESA и NASA.
„Луната лети през земната атмосфера – коментира Игор Балюкин, водещият автор на проучването от Космическия изследователски институт в Русия. – Не бяхме наясно с този факт, докато не проучихме внимателно наблюдения, направени преди две десетилетия от космическия апарат SOHO.”
Данните показват, че земната екзосфера и малко по-плътна от междупланетното пространство в рамките на доста голямо разстояние. В обсега на Луната (на около 384 хил. км) има едва 0,2 атома на кубичен сантиметър. На 60 хил. км разстояние от Земята пък откриваме 70 водородни атома на кубичен сантиметър. Плътността пада до по-малко от 1 атом на кубичен сантиметър при 4 пъти по-голямо разстояние. Въпреки ниската плътност, водородът си взаимодейства със слънчевата светлина и в частност – с ултравиолетовите лъчи. Именно тези емисии позволяват на учените да изучат т.нар. геокорона.
Ултравиолетовата снимка е направена през 1972 г. от камера, с която екипът на „Аполо 16“ е боравил на нашия спътник.
Източник: NASA
