Тялото ни разполага с поредица от „вградени механизми, които регулират възпалителните сигнали и клетъчната смърт, тъй като алтернативата е потенциално опасна – казва д-р Лалауи. – В това заболяване обаче мутацията в RIPK1 успява да преодолее всички нормални проверки и балансиращи елементи, които съществуват, което от своя страна довежда до неконтролирана клетъчна смърт и възпаление.“
Странното в случая е, че трите семейства се характеризират с различни мутации на RIPK1. Резултатът обаче е един и същи. За щастие, д-р Лалауи допълни, че вече се работи по няколко RIPK1-инхибитори, предназначени за други заболявания. Те обаче могат облекчат проблемите и на пациенти със CRIA.
Източник: IFLScience
