Учените откриха как да детонират "вратите", които водят към сърцето на раковите тумори, и да ги отворят за лечение с лекарства.
Стратегията работи чрез задействане на "бомба със закъснител" в клетките, които оформят свързаните с тумора кръвоносни съдове.
Тези кръвоносни съдове контролират достъпа до туморната тъкан и докато не бъдат отворени, инженерните имунни клетки не могат лесно да навлязат в рака, за да се борят с него.
Бомбата със закъснител в тези клетки всъщност е „смъртоносен“ рецептор, наречен Fas (или CD95).
Когато се активира от подходящо антитяло, той предизвиква програмираната смърт на тази клетка.
Учени от Калифорнийския университет в Дейвис (UCD) и Университета в Индиана твърдят, че доскоро Fas е бил "подценяван в имунотерапията на рака". Досега нито едно Fas антитяло не е стигнало до клинични изпитвания.
При последните експерименти с модели на мишки и човешки клетъчни линии учените от UCD най-накрая са идентифицирали специфични антитела, които, когато се свържат с рецепторите Fas, ефективно предизвикват саморазрушаване.
"Предишните опити за таргетирането на въпросния рецептор са били неуспешни. Но сега, след като идентифицирахме този епитоп, може за в бъдеще да се открие терапевтичен път, който да постави Fas в туморите под прицел", обяснява имунологът и старши автор на изследването Йожендер Тушир-Сингх.
Антителата, които се свързват с този епитоп (специфична част от рецептора на смъртта), по същество представляват ключ за убиване на клетката.
След като тази имунна контролна точка бъде отворена, други терапии за лечение на рак, като CAR-T, могат да получат достъп до повече от своите цели, които често са събрани и скрити в тумора.
Терапията CAR-T работи, като програмира собствените бели кръвни клетки на човека, наречени Т-клетки, да се свързват с определени видове ракови клетки и да ги атакуват.
Тези адаптирани имунни клетки обаче обикновено не могат да преодолеят останалите “случайни“ клетки в района, които нямат разпознаваеми антигени, използвани обикновено за насочване към туморните клетки.
В резултат на това CAR-T терапията е одобрена само за лечение на рак на кръвта или левкемия. Тя не успява да постигне стабилен успех срещу солидни тумори.
"Те често се наричат студени тумори, защото имунните клетки просто не могат да проникнат в микросредата, за да осигурят терапевтичен ефект", обяснява Тушир-Сингх.
"Няма значение колко добре сме конструирали антителата и Т-клетките, активиращи имунните рецептори, ако те не могат да се доближат до туморните клетки. Следователно трябва да създадем пространства, така че Т-клетките да могат да проникнат."
При неотдавнашни експерименти в UCD учените разработват две инженерни антитела, които са "изключително ефективни" при свързването с рецепторите Fas и карат страничните клетки да се саморазпаднат. Това важи и при модели на рак на яйчниците и много други туморни клетъчни линии, тествани в лабораторията.
Разработеният от изследователите лиганд Fas е бил в състояние да се свърже с две критични части на рецептора Fas, които според тях трябва да бъдат проучени допълнително. Тези части могат потенциално да се превърнат в бъдещи цели на лекарствата.
Ако един ден клетките CAR-T могат да бъдат разработени така, че да се насочват към тези части на рецептора и на случайните клетки, терапията може да бъде много по-ефективна срещу туморите.
Случайна туморна клетка (златисто) е убита от CAR-T клетка с Fas (червено), която може да атакува и други ракови клетки (синьо).
"Трябва да знаем Fas статуса на пациента - особено мутациите около открития епитоп - преди дори да обмислим възможността да му дадем CAR-T", казва Тушир-Сингх.
"Това е окончателен маркер за ефикасността на страничното лечение с терапията CAR-T. Но най-важното е, че създава предпоставки за разработване на антитела, които активират Fas, селективно убиват туморните клетки и потенциално подпомагат клетъчната терапия CAR-T- при солидни тумори."
Изследването е публикувано в Cell Death & Differentiation.
Източник: Science Alert
