Възможно ли е фруктозата да е един от двигателите на болестта на Алцхаймер?
Болестта на Алцхаймер остава нелечима въпреки усилията на учените и редица скорошни открития.
Сега изследователите имат нова хипотеза за потенциалната движеща сила на болестта: вид захар, наречена фруктоза.
Предишни изследвания показаха, че фруктозата в мозъка е помагала на нашите предци да си набавят храна. Но новият труд предполага, че в съвременния свят промените, които тази захар предизвиква, всъщност могат да бъдат свързани с болестта на Алцхаймер.
Фруктозата се съдържа в много храни, като плодове, зеленчуци и мед.
Но тя може да се произвежда и по естествен път от организма, например по пътища, които се стимулират от консумацията на храна с високо съдържание на сол.
И така, как фруктозата е помогнала на нашите предци? Захарта потиска определени части от мозъчния метаболизъм: блокира разсейването на вниманието, като например скорошни спомени и обръщане на внимание на изтичащото време.
Това "изключване" на определени мозъчни дейности ни помага да се съсредоточим по-добре върху оцеляването, а също така стимулира изследователско и рисково поведение, което е важно за намирането на храна.
В последното проучване изследователите твърдят, че този "превключвател за оцеляване" вече е постоянно включен, въпреки че повечето от нас в днешно време се хранят много малко.
Това ни кара да приемаме повече храни с високо съдържание на мазнини, захар и сол, отколкото ни е необходимо, за да произвеждаме повече фруктоза.
А това от своя страна може да доведе до възпаления в мозъка и в крайна сметка до състояния, които причиняват болестта на Алцхаймер, предлагат учените.
"Смятаме, че първоначално зависимото от фруктозата намаляване на мозъчния метаболизъм в тези региони е било обратимо и е трябвало да бъде полезно", казва Ричард Джонсън, нефролог от Медицинския център "Аншуц" към Университета на Колорадо.
"Но хроничното и трайно намаляване на мозъчния метаболизъм, предизвикано от повтарящия се метаболизъм на фруктозата, води до прогресивна мозъчна атрофия и загуба на неврони с всички характеристики на болестта на Алцхаймер."
Последното проучване не включва нови лабораторни изследвания, но това, което прави, е внимателно да свърже точките между предишни проучвания, включително тези, които свързват фруктозата с оцеляването, и свързването на фруктозата с болестта на Алцхаймер.
Изследователите предполагат, че въздействието на фруктозата и нейния вторичен продукт - вътреклетъчната пикочна киселина, причиняват натрупването на протеини, свързани с болестта на Алцхаймер.
Тези ефекти включват намаляване на притока на кръв към мозъчната кора, хипокампуса и таламуса и увеличаване на притока на кръв около зрителната кора (свързана със сигналите за възнаграждение за храна).
Един от начините, по които това може да се случи, е да се наруши функционирането на мозъчните клетки, наречени астроцити, което може да доведе до натрупване на амилоидни плаки, свързани с болестта на Алцхаймер.
Изследователите посочват също така връзки между различни рискови фактори за Алцхаймер (като консумацията на алкохол) и производството на фруктоза, както и проучвания върху животни.
"Проучване установи, че ако достатъчно дълго време държите лабораторни плъхове на фруктоза, в мозъка им се образуват протеини тау и амилоид бета - същите, които се наблюдават при болестта на Алцхаймер", казва Джонсън. "Високи нива на фруктоза могат да се открият и в мозъците на хора с болестта на Алцхаймер."
Следващата стъпка е да се направят още тестове, за да се установи каква точно е ролята на метаболизма на фруктозата и пикочната киселина в мозъка и как той може да доведе до състояния, свързани с болестта на Алцхаймер.
"Ние доказваме, че болестта на Алцхаймер се дължи на начина на хранене", казва Джонсън.
"Предлагаме да се проведат както диетични, така и фармакологични изпитвания за намаляване на излагането на фруктоза или за блокиране на метаболизма на фруктозата, за да се определи дали има потенциална полза при превенцията, управлението или лечението на това заболяване."
Изследването е публикувано в American Journal of Clinical Nutrition.
Източник: Science Alert