Въпреки че науката не е успяла да разгадае някои мистерии, все още съществуват митове и легенди за неща, за които вече е дадено обяснение, пише IFLS.
Бермудският триъгълник
Район в Атлантическия океан – между Бермуда, Пуерто Рико и Маями и Флорида. След Втората световна придобива известна загадъчност заради твърденията, че кораби и самолети изчезват безследно и при мистериозни обстоятелства.
Мистерията е разгадана през 1975 г., когато Лари Кусче – изследовател от Аризонския университет – открива, че някои от изчезванията са преувеличени или напълно неверни. Той разбира, че корабокрушенията или разбитите самолети в този район не са повече, отколкото който и да е друг с подобен трафик. Течението Гълфстрийм обаче тук е достатъчно силно, че да заличи всякакви доказателства за потопени кораби и самолети. Това от своя страна допринася за фолклора, свързан с Бермудския триъгълник.
Движещите се скали в Долината на смъртта
В продължение на години учените са озадачени от мистериозните “движещи” се камъни в националния парк "Долината на смъртта" в щата Калифорния.
Тежките камъни се местят по дъното на пресушено езеро, оставяйки следи по напуканата кална повърхност. Досега мистериозното движение беше обяснявано с намеса на извънземни, магнитни полета или дори шега.
Сега, за пръв път в историята, учени от Института по океанография Скрипс са наблюдавали скалите в движение. През зимата на 2011 г., екип на института донася на мястото 15 скали, оборудвани с GPS, които наблюдава с помощта на камери.
След тригодишно наблюдение, в резултат на експеримента става ясно, че преместването на скалите се дължи на съвкупност от фактори. Първо, платото се пълни с вода достатъчно дълбоко, за да се образува ледена покривка през зимата, но и достатъчно плитко, за да се виждат скалите. Когато през нощта температурите падат, се образуват тънки “листове” лед. Дебелината им от 3 до 6 мм им позволява да се движат свободно. В слънчевите сутрини ледът, покриващ водата, започва да се топи и се разбива на големи плаващи късчета, които се движат по повърхността от леки ветрове. Плаващите ледове избутват скалите пред тях с ниска (почти незабележима) скорост, по траектории, определени от вятъра и течащата отдолу вода, оставяйки следи в меката кал. За двата месеца, в които езерото съществувало, някои скали се преместили с 224 метра, а най-голямото движение, включвало повече от 60 скали едновременно.
Внезапно самозапалващи се хора
Това са случаи, в които човек умира от пламъци, които нямат очевиден външен източник. Феноменът е описан за първи път в началото на 17. век и обикновено довежда до изпепеляването на главата и гръдния кош.
Изследванията, свързани с тези твърдения, показват, че много от случаите са безкрайно преувеличени. Поради факта, че едно тяло се състои предимно от вода, изглежда крайно невероятно то да се самозапали. Ако въобще това е възможно, то най-вероятно щеше да се случва доста по-често. Най-вероятното обяснение е следното – дрехите на жертвите са били запалени от малък източник на огън (например цигара или свещ). Поради невъзможността да изгасят пламъка (заради преклонна възраст или тежко физическо състояние), облеклото е изигравало ролята на фитил. След като кожата е унищожена, телесните мазнини са действали като естествено гориво за огъня.
