3. Защо има нещо, а не нищо?

Наречен "космологически аргумент за достатъчното основание", това е малко по-различен подход към аргумента за първопричината. Немският философ Готфрид Лайбниц го описва така:

Защо има нещо, а не нищо? Последното основание на нещата се намира в една субстанция, която е необходима.(...) Същество, което има основанията на своето съществуване си в самото себе си.

Понеже е невъзможно да съществуват само контингетни същества (които не съществуват по необходимост, а са обусловени от нещо друго), твърди той, едно необходимо същество трябва да съществува - същество, което наричаме Бог. В "Монадология" той пише, че "един факт може да се счита за действителен или съществуващ, а едно изказване за истинно само ако има достатъчно основание да е така."

В по-близки времена философът Ричард Суинбърн гледа на този въпрос по-индуктивно, пишейки:

"Има доста голяма вероятност, че ако има Бог, той ще направи нещо със съвършенството и сложността на една Вселена. Много малко вероятно е една Вселена да съществува безпричинно, по-скоро е вероятно един Бог да съществува безпричинно. Съществуването на Вселената... може да се направи разбираемо, ако предположим, че тя е предизвикана от Бог."

 

4. Вселената трябва да е нечие произведение

Аргументът за дизайна, или телеологичният аргумент  предполага, че живеем във Вселена, която със сигурност е проектирана. Според този аргумент Космосът демонстрира подреденост и (очевидно) цел - например, всичко във Вселената се придържа към законите на физиката и много неща в нея са взаимосвързани по начин, който изглежда целенасочен.

Както твърди Уилям Пейли, точно както съществуването на часовника показва наличието на интелигентно съзнание, така и наличието на Вселената и различни явления в нея показват наличието на едно дори още по-висше съзнание, а именно Бог.

Ненужно е да се казва, че тази линия на аргументация е била далеч по-убедителна преди появата на натурализма (идеята, че всичко може да се обясни, без да се прибягва до свръхестествена намеса) и Дарвиновата еволюция. Дарвин сякаш е погребалният звън на аргумента за дизайна, поне що се отнася до животинското царство. Знаем, че човешкото око - в цялата му сложност и очевидна цел - не е продукт на един "часовникар", а по-скоро труден резултат на вариация и подбор.

Но аргументът за дизайна все още не е напълно мъртъв. Сложната и фина настройка на "биофилната Вселена" е довела някои автори до заключението, че всъщност тук работи по-висш интелект.

>>