Светът е пълен с останки от множество древни градове, но някои от тях крият мистериозни възходи и падения, които и до днес вълнуват въображението ни. Дори и да знаем кой ги е построил, в тях има по нещо, което съвременната епоха просто не може да разбере. Ето някои от тях:
Има все още много загадки, свързани с империята на инките, която владеела големи части от днешните Перу, Чили, Еквадор, Боливия и Аржентина, преди испанските завоеватели да нападнат и разрушат градовете, изгаряки заедно със сградите огромно количество записи на кипу (писмеността на инките предствлявала състема от възли върху въжета). Макар и да знаем много за технологиите, архитектурата и високоразвитото земеделие на инките – за всичко това свидетелстват останките от Мачу Пикчу, един от главните им градове – все още не можем да разчетем това, което е останало от писмените им записи. Другото, което не е ясно, е как са поддържали тази огромна империя без нито едно тържище. Това е факт – Мачу Пикчу и останалите градове на инките нямат пазари. Това е огромна разлика в сравнение с повечето други градове, които са изградени около централен градски площад или пазар. Как е съществувала една цивилизация без видими признаци за икономика? Може би един ден ще разберем.
Снимка: Anton_Ivanov / Shutterstock
Една от големите загадки на Южна Африка е огромният, ограден от крепостни стени град, известен днес като Велико Зимбабве. Градът е имал около 30 000 жители и е процъфтявал в периода между 1200 – 1450 г., когато бил в центъра на международен регион на търговия, който се простирал чак до Индия и Китай. В града се изливали богатства от далечни страни, допълнени от златото от местните мини и огромните стада добитък. Но има много неизвестни – не е ясно докъде се простирало влиянието на този град, нито с какво друго са се занимавали жителите му. Но става ясно, че е бил напреднал в техническо отношение. Подобно на много космополитни градове през онази епоха, Велико Зимбабве претърпява мистериозен крах. За него може би е допринесъл гладът, настъпил след изтощаване на пасищата, или промяната в търговските маршрути. Ако научим повече за това какъв е бил поминъка на жителите на града и с кого са търгували, можем по-добре да разберем какво е довело до неговия залез.
Снимка: Lynn Y / Shutterstock
Най-големият и най-добре запазеният от градовете държави на маите, Паленке, е емблематичен за мистерията на тази цивилизация – която завладява голяма част от днешните Мексико, Гватемала, Белиз и Хондурас, и после изчезва почти без обяснение. Въпреки че все още има много живи наследници на маите в Централна Америка, никой не знае защо големите им градове били разрушени и накрая изоставени през XV век. Паленке е бил в разцвета си по време на класическия период на маите, от около 700 до 1100 г. Подобно на много градове на маите, Паленке е имал храмове, дворци и тържища. Но този град, който се намира в днешната област Чиапас, има едни от най-детайлните скулптури и надписи, предоставяйки на историците информация за царете, битките и всекидневието. Теориите защо са изоставени тези градове включват войни, глад и климатични промени.
Снимка: BorisVetshev / Shutterstock
Разположен край Мисисипи близо до днешен Сейнт Луис, в продължение на стотици години Каокия е бил най-големият град в Северна Америка. Неговите обитатели строили огромни земни могили, които могат да се видят и днес – и обширни площади, които служели като пазари и места за срещи. Имали сложни земеделски практики. Разцветът на цивилизацията им бил между 600 и 1400 г.
Снимка: Vladislav Gajic / Shutterstock
През 7500 г. пр. Хр. този град в Мала Азия имал хиляди жители. Предполага се, че е едно от първите градски поселения в света. Но културата, която го обитавала, не приличала на нищо познато днес. Първо, градът бил построен като пчелна пита - къщите споделяли общи стени. В сградите се влизало през врати, изрязани в покривите. Хората се разхождали по улиците между тези покриви и слизали по стълби, за да стигнат до жилищата си. Входовете често били маркирани с волски рога, а покойниците от семейството били погребвани на пода на всеки дом. Не е ясно каква е била съдбата на тази култура. Архитектурният стил изглежда уникален, въпреки че археолозите са открили, че множеството фигурки на богини на плодородието в града напомнят други от региона. Вероятно след като градът бил изоставен, културата му се е разпростряла навън към други градове в района на Мала Азия и Месопотамия.
Снимка: fpolat69 / Shutterstock
Римският ваканционен град Помпей, погребан под пепелта след изригването на Везувий през 79 г., е един от най-добре запазените. Знаем, че градът е бил частично разрушен от земетресение още преди изригването на вулкана и че много от най-разкошните домове били вече изоставени по времето, когато последното изригване погребало Помпей завинаги. От историческите свидетелства се знае, че Везувий е започнал да пуши и да причинява земетресения няколко дни преди фаталното изригване. Къде тогава е загадката?
Тъй като Помпей е почти изцяло запазен във вида, в който е бил през 79 г. , има стотици исторически детайли, които са напълно чужди за съвременните очи - например декоративни статуетки на фалоси, странни графити, напълно необясними картини и необичайни живи конфигурации, съвсем нетипични за един днешен град. Едно е да четеш историческите свидетелства за древен Рим, и съвсем друго – да вървиш по улиците на римския град, непроменен от разцвета на империята. Загадките на всекидневния живот често са дори по-големи от залеза на една цивилизация.
Снимка: Viacheslav Lopatin / Shutterstock
През VIII век пр. Хр. този легендарен град бил входната врата на Египет, град, пълен с невероятни паметници, богати търговци и огромни сгради. Сега той е напълно потопен в Средиземно море. Градът започнал да запада постепенно след възхода на Александрия през IV век. Но в крайна сметка неговият крах станал съвсем буквален: Тонис потънал в морето, което някога било източник на богатствата му. Никой не знае какво точно се е случило, но през VIII в. от нашата ера градът вече го нямало. Възможно е потъването да се дължи на земетресение.
Открит наскоро от археолога Франк Годио, градът малко по малко се разкрива от разкопките. Видеото по-горе показва реконструкция на това как е изглеждал в своя разцвет.
Снимка: Photobank gallery / Shutterstock
Деринкую е огромен подземен град от епохата в началото на Византийската империя. Не е ясно кога е бил построен – според някои източници, още през VII век пр. Хр., но най-големи размери достигнал в периода между 500 – 1000 (сл. Хр.), когато бил на 5 етажа и побирал 20 000 души, и освен това добитък, кухни, църква и винарна. Местните хора копаели тунели под домовете си, дълбоко в меките и песъчливи вулканични скали на Кападокия, изграждайки цяла една подземна цивилизация през Средновековието. В продължение на векове мнозина са се крили там, търсейки спасение от разбойници или гонители на християните, първо римляни, после и мюсюлмани. Масивни камъни затваряли входовете, а вентилационните шахти осигурявали достатъчно въздух, докато хората живеели там в продължение на месеци. Впоследствие били прокопани тунели, които да свързват града с други подземни убежища в региона. В някакъв момент след X век градът бил запечатан и е отворен за посетители едва през 1969 г.
Снимка LiskaM / Shutterstock
