"Скулптурирането е лесно - просто стигаш до кожата и спираш." Това отговаря великият френски скулптор Огюст Роден на въпроса как създава своите произведения.
Истинският шедьовър изглежда като нещо божествено. Това е факт. И само един гений би могъл да види подобна красота в едно най-обикновено парче камък.
Именно поради тази причина решихме да споделим с вас най-интересните истории зад някои от най-значимите скулптури на всички времена.
Тайната на прозрачния мрамор
“Забулена весталка”, Рафел Монти, средата на 19-ти век
Един поглед към тези статуи, чиито лица са покрити от полу-прозрачен, воал ни кара да се чудим как това е направено от обикновен камък. Тайната е в мрамора и по-специално - в неговата структура. Камъкът трябвало да има два слоя - един по-прозрачен и един по-дебел. Такива камъни се намират трудно, но наистина ги има. Монти обработвал мрамора, запазвайки нормалната текстура на повърхността, като е дялкал по ръба, отделящ твърдата част от прозрачната. В резултат на това останките от прозрачната част изглеждат буквално прозрачни, като по този начин създават ефекта.
“Моисей”, Микеланджело Буонароти, 1513-1515.
Микеланджело прави скулптура на Мойсей с особена черта - чифт рога. Много историци обясняват творението с неговото неправилно тълкуване на Библията. В “Изход” (втората книга от Библията и от Петокнижието) пише, че за евреите било трудно да гледат лицето на Мойсей, когато слязъл от Синай. Еврейската дума, използвана в Библията, може да се преведе и като “блясък”, и като “рога”, но от контекста е очевидно, че лицето му излъчва светлина, а не рога.
“Август от Прима Порта”, антична статуя.
Дълго време се е смятало, че древните римски и гръцки бели мраморни статуи винаги са били бели. Но според последните проучвания те може първоначално да са били оцветени в различни цветове, които са избледнели с течение на времето, а накрая изчезнали напълно поради излагане на светлина и вятър.
Csaba Peterdi / Shutterstock
“Малката русалка”, Едвард Ериксен, 1913 г.
Статуята на Малката русалка в Копенхаген е една от най-нещастните скулптури в света, защото е постоянен обект на вандализъм. Нейната история има много обрати. Тя е съборена и нарязана на парчета няколко пъти, а дори и днес можете да видите “белези” върху шията на русалката, които се появиха, когато главата на статуята трябваше да бъде сменена. Скулптурата е била обезглавявана два пъти - веднъж през 1964 г. и втори път през 1998 г. През 1984 г. вандали отсичат дяснaтa й ръка. На 8 март 2006 г. бедната русалка осъмва с вибратор в ръка, напръскана със зелена боя. През 2007 г. властите обявяват, че скулптурата може да бъде преместена навътре в пристанището, за да се предотвратят бъдещи вандалски прояви и постоянните опити на туристите да се качват върху нея.
“Целувката “, Огюст Роден, 1882 г.
“Целувката“, добре известният шедьовър на Огюст Роден, първоначално се наричал “Франческа да Римини” на името на италианската аристократка от 13. век, чиято съдба е увековечена в “Ад” на Данте. Дамата се влюбва в по-малкия брат на съпруга си, Паоло. Двамата четат историята на Ланселот и Гуиневир, когато съпругът Джовани ги намира и ги убива. Скулптурата показва как Паоло държи книга в ръка. Въпреки това любовниците тук не допират устните си, което ни подсказва, че са били убити, без да са извършили грях.
По-неутралното заглавие на скулптурата, ”Целувката “, е дадено от критиците, които я видели за първи път през 1887.
“Давид”, Микеланджело Буонароти, 1501-1504 г.
Известната статуя на Давид е направена от парче бял мрамор, останало от друг скулптор, Агостино ди Дукио, който се отказал да работил с него след няколко неуспешни опита.
Въпреки че Давид е бил смятан за идеала за мъжка красота, в действителност той не е толкова съвършен. Всъщност е кривоглед. Кривогледството е открито от Марк Ливой, професор в Станфордския университет, който изследва статуята през скенер с помощта на лазерна технология. “Зрителният дефект” на тази 5-метрова скулптура е почти неразбираем, тъй като Давид е застанал на висок пиедестал. Специалистите смятат, че Микеланджело е направил нарочно това несъвършенство, така че Давид да изглежда безупречно и от двете страни.
QQ7 / Shutterstock
Венера Милоска, Александър от Антиохия, 130-100 години пр. Хр.
Тази статуя на Венера е една от най-известните скулптури в Лувъра в Париж. Смята се, че гръцки селянин я е открил на остров Милос през 1820 г. Когато е намерена, статуята е разделена на две големи парчета - в лявата си ръка богинята носи ябълка, а с дясната придържа роклята си. Френски служители във флота оценили историческата й стойност и наредили да бъде пренесена от острова. Докато носели Венера по пътя към кораба, работниците влезли в разпра и двете й ръце се отчупили. Тъй като били крайно изтощени, отказали да се върнат за крайниците.
''Нике от Самотраки", 2. век пр. Хр.
Статуята е открита през 1863 г. на остров Самотраки от Шарл Шампозо – френски консул и любител археолог. Произведението е образец на олтара на морските богове. Изработена е от златист паролски мрамор. Според учените е създадена през 2. век пр. Хр. В чест на военноморските победи на местната флота. Ръцете и главата й са изгубени. Изследователите предполагат, че дясната е била повдигната във въздуха и е държала рог или венец. Любопитен факт – всички опити да се възстановят ръцете на Нике се провалят. Истината е, че тя е красива такава, каквато е. Едно несъвършено величие.
"Целувката на Смъртта", 1930 г.
Авторът на тази мистериозна скулптура, намираща се в гробището Поблену в Барселона, е все още неизвестен. Предполага се, че е изработена от Жауме Барба, но други настояват, че всъщност тя е работа на Жоан Фонбернат. Именно „Целувката на Смъртта“ е вдъхновила Ингмар Бергман за „Седмият печат“ – филм за падналия рицар и смъртта.
