Сигурно знаете, че електричество се е ползвало много преди новата ера, а батериите са изобретени преди повече от 2200 години на територията на днешен Ирак… Не? В такъв случай вероятно не сте чували за малките глинени багдадски гърнета. Тъкмо заради тях може да се окаже, че Алесандро Волта не е първият, който се е сетил за батерията, а чисто и просто я е преоткрил.
Какво представляват те?
Отвън това са най-обикновени 13-сантиметрови жълтеникави делви. Всяка от тях обаче е запушена с асфалт и съдържа малък меден цилиндър. В него откриваме желязна пръчка, започваща от средата на цилиндъра и излизаща извън асфалтовата запушалка, без желязото и медта да се докосват. Всички метални части са сякаш разядени от някакъв вид киселина.
Но защо наричаме едни 2000-годишни гърнета батерии? Според тези, които са ги изследвали, те трудно биха могли да бъдат нещо друго.
„Не мисля, че някой със сигурност може да каже за какво са били използвани, но е напълно възможно да са били батерии, защото експериментите показват, че работят като такива“, казва д-р Маржори Сенешал, професор по история и наука на технологията в колежа Смит, САЩ. Тя е провела тестове с реплики на древните находки.
И наистина, при направените експерименти съвременни модели
произвеждат напрежение от под един до почти два волта.
Трябва само да напълним малката делва с някакъв вид киселинна течност - например оцет или сок от грейпфрут - и получаваме батерия, генерираща леко електрическо напрежение. Принципът на получаването на ток по този начин е чрез наличието на два метала с различен електричен потенциал и електролит. Получава се известният в химията галваничен елемент, или нещо не много по-различно от батериите, които в момента ползваме всекидневно.
Източник: J J Osuna Caballero / Shutterstock
Повече от шестдесет години след откриването им Багдадските батерии продължават да са обгърнати в мистерия. Единствени по рода си, те са намерени случайно през 1936 г. в древното селище Хюиут Рабуа, край днешната иракска столица. Две години по-късно германският археолог Вилхелм Кьониг ги изследва и описва. Той е и първият, стигнал до изненадващото заключение, че става въпрос за вид древни батерии. Глинените делви са част от колекциите на Националния музей на Ирак и са датирани около 200 г. пр.н.е., т.е. се отнасят към времето на Партското царство в Близкия изток.
Но докато произходът е изяснен,
тяхното предназначение е все още неразгадано,
а възможните теории по въпроса – най-разнообразни.
Предполага се, че батериите може да са служели за целите на древната медицина. По това време в Китай например вече е била развита акупунктурата, а древните гърци са знаели за болкоуспокояващия ефект от налагането на електрически змиорки по краката на пациентите. Това би могло да обясни и подобните на игли предмети, намерени до част от делвите.
И все пак ниският волтаж не би бил особено ефективен срещу истинска болка, а и тогава са били известни далеч по-ефикасни болкоуспокояващи - като виното, канабиса и опиума. Възможно е поредица от подобни батерии, свързани в редица, да образуват по-значително напрежение, но при разкопките не е намерено доказателство за подобно нещо.
Според други учени вероятното им предназначение е било за посребряване или позлатяване на метали. По времето, от което са датирани батериите, са били познати две основни техники за тези процеси. Едната е обработка с чук на ценния метал, като целта е да се получат тънки ивици. Другият вариант включва смесването на злато с живак, като крайният резултат се нанася директно върху предмета. Тези техники са ефективни, но са твърде сложни в сравнение с прибавянето на малък, но плътен слой от метала чрез електролиза. А нанасянето на сребро или злато с дебелина само една десета от милиметъра би било нещо просто и постижимо с използването на електрическото напрежение, създавано от Багдадските батерии.
