Някои от вас може би още си спомнят как една смъртоносна книга на Аристотел изигра главна роля в драмата на новелата на Умберто Еко Името на Розата от 1980 година. Книгата “За комедийното изкуство” е отровена от луд Бенедиктински монах, и убива всеки, който се докосне до отровните й страници, които могат да се прелистват само след наплюнчване на пръстите. Но дали това е само авторското въображение на Еко или може да се случи наистина?
Оказва се, че три от книгите в библиотеката на университета на Южна Дания съдържат висока концентрация от арсеник в своите корици. Книгите са от 16 и 17 век и техните отровни свойства са били открити посредством рентгенов флуоресцентен анализ. Технологията разкрива химическия спектър на даден материал след като анализира вторичната радиация, която се излъчва от него при бомбардирането му с високо енергийни рентгенови лъчи.
Учените са открили, че зеления пигмент по кориците на книгите е всъщност зелен арсеник, а това е една от най-отровните химически субстанции на света. Излагането на нейното въздействие може да доведе до множество и разнообразни симптоми на отравяне, развиването на раково заболяване и дори смърт. В зависимост от вида на арсеника и продължителността на излагането му симптомите могат да включват раздразнен стомах, раздразнени черва, гадене, диария. Промени в кожата и възпаление на белите дробове. Зеленият пигмент е бил лесен за изработка и е бил широко разпространен под формата на кристален прах.
Истинската призина трите книги да бъдат покрити с арсеник не е, за да се скрие съдържанието им, както в Името на Розата, а много по-тривиално, макар и чуждо на днешния читател като методика за запазване на книгите. Арсенът е бил сложен там, за да ги предпази от изяждане от гризачи и насекоми, които са могли да увредят книгите.
