Спомените ни могат да се манипулират много по-лесно, отколкото вероятно предполагате, и историята на Пол Инграм е красноречив пример за това.

През 1988 г., след като децата на Инграм се подлагат на „терапия за възстановяване на спомени“, те обвиняват баща си в сексуално посегателство. По време на разпита, при който е бил държан буден в продължение на голямо количество време, той малко по малко започва да признава за предполагаемото малтретиране, което според дъщеря му Ерика се е случило, когато е била на 5.

Престъпленията, които Инграм признава, имат голям медиен отзвук. Ерика, която по това време е била на 21 г., твърди, че баща ѝ е извършил 850 сатанистки ритуала, включващи какво ли не – от ритуални бруталности до жертвоприношението на човешки бебета. Според нея Инграм дори я е принудил да направи аборт и впоследствие е изял плода.

Окуражен от разпитващите, както и свещеника, който е имал правото да го посещава, Пол Инграм малко по малко започва да си „спомня“ тези събития и до най-малката подробност, като хората около него го уверяват, че всичко това са реални спомени.

На моменти разказите на Ерика и Пол не съвпадат с реалността. Пол си спомня, че неговите т.нар. съучастници – Джим Раби и Рей Риш – са участвали в ритуалите в конкретен ден. Оказва се обаче, че по това време Раби е бил извън страната. Ерика и сестра ѝ твърдят, че телата им са покрити с белези, които обаче не са открити по време на медицинските прегледи. Не са намерени и заровени трупове. Въпреки това разследването по случая продължава.

След като посещава Инграм и го подканва да си припомни както най-обикновени спомени, така и самото сексуално малтретиране, социологът Ричард Офши установява, че нещо не е наред. Той решава да докаже, че по време на разпита полицаите са вменили фалшиви спомени на бащата. Те са разказвали на Инграм определени моменти от сексуалното малтретиране, след което той е отивал да се „моли“ на Бог да му припомни останалата част. Офши смята, че именно тогава той е объркал своите фантазии със спомени и решава да провери дали нещата в действителност не стоят по този начин. Ето защо той създава нов сценарии, представя го на Инграм и решава да провери дали мъжът ще се самоубеди, че се е случил наистина.

„Разговарях с един от вашите синове и една от дъщерите ви и теми казаха за нещо, което случило – казва той на Инграм пред полицаите. Офши все още не се е бил срещнал с дъщерите. – Става дума за времето, когато сте ги карали да правят секс помежду си, а вие сте гледали. Това помните ли го?“

Първоначално Инграм отново отрича. След настойчивостта на Офши, и след подаването на няколко детайли за мястото и периода на действието, фалшивият сценарий изведнъж се превръща в реалност за бащата. На следващия ден Инграм предоставя детайлно признание на 3 страници, включващо и измислен диалог. Когато му съобщават, че е признал за нещо, което Офши е съчинил, бащата казва – „за мен това е толкова реално, колкото и всичко останало.“

След като Офши се среща със съпругата и дъщерите на Инграм, той успява да извлече информация за сатанистките ритуали от по-малкото момиче, което до този момент не е говорило за тях. Санди, съпругата на Инграм, започва също да си „спомня“ за събитията благодарение на помощта на пастора, който ѝ разказва за малтретирането. Тя обаче признава на Офши, че според нея това не са „нормални“ спомени.

„Има неща, за които си спомням – например партита за рождени дни и колко големи са били децата в тази конкретна година – казва Санди. – Впоследствие обаче идват нещата, за които си спомням впоследствие – те се различават от останалите ми спомени“.

Тя не се шегува. Нейните нови „спомени“ включват случаи на сатанистки ритуал, по време на който е била вързана за дърво, за книга, която започва да кърви, а кръвта тече нагоре – напук на гравитацията – и покрива един от сатанистите.

Инграм обаче така и не променя показанията си, въпреки настояването на Офши и въпреки факта, че твърденията на Ерика не са подкрепени от доказателства. Той е осъден на 20 години затвор за изнасилване.

В деня, в който Инграм се признава официално за виновен, неговият адвокат Гари Пребъл казва на семейството: „Мисля, че след пет години семейство Инграм ще се събуди и ще осъзнае, че нищо от това не се е случило“.

Източник: IFLScience