Хиперборея – слънчевата северна страна
Интересно, но не са много хората, дръзнали да търсят останки и следи от тази древна митична цивилизация. Руснаците са най-активни. По думите на Валерий Демин
през 1922 г., със съгласието лично на Феликс Дзержински
(основател на Всеруската извънредна комисия, предшественика на КГБ), е изпратена експедиция начело с Александър Барченко на Колския полуостров. Тя открива тайнствени подземни проходи. И до ден днешен обаче не са известни резултатите от нея, защото всички от екипа са репресирани и убити през 30-те години, а папките или са в дълбока секретност, или са унищожени.
Демин тръгва по същия маршрут два пъти – през 1997 и 1998 г. Запаленият руснак е убеден, че високоразвитата Хиперборея е била на Колския полуостров, и според него доказателства за това са находките му от района на “свещеното езеро” Сейдозеро. Там той открива останки от древен път, покрит с обработени каменни плочи, минаващ в непроходимата тундра. На брега върху огромна, съвсем отвесна скала се вижда
70-метрово изображение на човекоподобно същество
с разперени ръце. До него може да се достигне само с алпинистка техника. Древна легенда гласи, че това е Койва – победен и превърнат в сянка чужд бог. Демин обаче има и друго обяснение – такива контури, приличащи на сянка, оставали по повърхността на твърдите тела след ядрен взрив. Близо до разпятието Демин се натъкнал и на няколко съвсем правилни пирамиди, като египетските, само че миниатюрни. Той намерил и огромен камък с форма на куб, изсечен от скалата с неизвестно какви тайнствени инструменти.
Сред откритията му е и нещо, което той нарича „древна астрономическа обсерватория”, с 15-метров улей, издигащ се нагоре към звездите. Тя напомняла на знаменитата обсерватория на Улугбек край Самарканд.
А доказателство за това, че хиперборейците са умеели да летят или са владеели техниката на летене, са според Демин скални рисунки близо до Онежското езеро. На тях се виждат неща, които може да се оприличат на въздушни балони, както и един
предполагаем летящ хипербореец
“Тези и други находки ни позволяват да предположим, че някога в северната част на днешната ни родина е процъфтявала високоразвита цивилизация. Тя може да е загинала в резултат на мощен природен катаклизъм като падането на метеорит, което е предизвикало земетресения, цунами и други бедствия. Следствие на катаклизма би могъл да бъде и ядрен взрив. Ако всичко се е случило така, Хиперборея не е изчезнала безследно – тя е оставила потомци – арийците, а те от своя страна – славяните и руснаците. Това може да означава, че ние сме потомци на най-древната и загадъчна цивилизация на синята планета”, твърди Валерий Демин.
Гергана Стоилова