Какво е това? Дъга през нощта?

Нерядко обаче гледката за пристигналите в парка е голямо разочарование. Може би дори това е правилото. Причината е, че лунната дъга

изглежда сива или бяла

на цвят, когато светлината на Луната не е достатъчно силна. Освен това е трудна за разпознаване от невъоръженото човешко око, защото светлината обикновено е твърде бледа, за да възбуди рецепторите за цветове в окото. Затова изглежда бяла. Но цветовете блясват на снимката, която ще отнесете за спомен, стига да е направена с дълга експозиция.

Най-много лунни дъги по света са виждали хора, случайно попаднали на точното място в точното време. С изненада съзирали феномена, докато се разхождали в късна пролетна или лятна нощ под ясно и звездно небе.

 „Докато скитах след буря снощи,

успях да видя странно явление в небето. Изглеждаше като нещо, което идва навътре. Накрая постепенно формира идеална арка. Със сигурност не??дъга, помислих си”, споделя потребител във Flickr. „През последната ни нощ в Хавай имаше пълнолуние и беше влажно. Децата казаха, че трябва да сляза на плажа и да видя невероятна гледка. Радвам се, че го направих - успяхме да видим рядка лунна дъга”, разказва още Стивън Пайн. През 2003 г. бе фотографирана дъга над океана през нощта, след като Томас Тайс от Орегон случайно я видял, застанал с гръб към ниската пълна Луна зад него.

Наслаждавал се на феномена цели 20 минути. 

Паркът Йосемити популяризира явлението с видеоклип в YouTube. В него едно и също място (там, където се появява дъгата) е заснемано през определени еднакви интервали от време. След това кадрите с високо качество са монтирани един след друг. Така се получава подвижна картина - видео, чиято красота се допълва от фона на Млечния път в нощното небе над водопадите на парка. Те са едни от най-високите в света.

И накрая, преди да сте попитали - да, получава се и двойна лунна дъга. Да бъде наблюдавано такова нещо е истински шанс. Лунната дъга, дори единична, е нещо изключително рядко. След като веднъж я е видял, човек трудно може да я забрави.

Тя често е описвана като „призрачна” и „странна”

заради появата й внезапно и „не на място” в мрака. Като призрак изскача за няколко секунди, до минути. Краткото й наблюдение обаче е достатъчно въздействащо, за да остави в съзнанието на човека усещането, че е бил свидетел как нещо извънземно се случва. Да се почувства късметлия, че е бил там и неочаквано е бил награден от природата с тази изумителна гледка.

Автор: Невена Любенова