Долината на хилядите урни – най-мистериозното място на Земята

Според друга легенда имало крал на име Кхунг Чън, който водил дълга битка и накрая победил врага си. След това той наредил да направят гърнетата, за да складира в тях за ферментация голямо количество оризово вино лао-лао, с което да отпразнува победата си.  

Легендата явно преувеличава някои неща, тъй като за изработката, украсата и транспортирането на гърнетата се е изисквало много време. Нужни са били години, дори десетилетия, за да бъде изпълнена такава гигантска задача. Освен това има доказателства, че много от гърнетата са правени по различно време, като разликата между съседни делви може да е дори столетия.

Според общоприетата в момента теория те са били

създадени от мегалитна цивилизация,

живяла в началото на желязната епоха, за която не се  знае почти нищо. А това прави долината един от най-ценните праисторически археологически паметници по света. Дори най-малките гърнета тежат по няколко тона. Мистерия е как точно са били придвижвани до върховете на хълмовете, но това не е най-голямата загадка. Още по-чудно е за какво всъщност са служили те на хората, които са положили толкова огромни усилия, за да ги пренесат там.

Според учените възрастта на гърнетата е между 1500 и 2000 години. Някои от тях са толкова богато украсени, че за това вероятно е било използвано гигантско грънчарско колело. По тях са изобразени призми, а тук-таме дори човешки фигури. В древността повечето делви вероятно са имали кръгли каменни похлупаци. Намерени са някои от тях, украсени с цилиндрични кръгове от горната страна. Смята се, че повечето капаци постепенно са били махнати от местното население, за да се използват за други нужди. Същото важи и за съдържанието на гърнетата, като почти всички в момента са празни. Любопитните туристи, които държат да се напъхат в някои от тях, ще открият само паяжини и някой и друг гущер.


Снимка: Avigator Fortuner / Shutterstock

Френският археолог Анри Парментие първи научава за гърнетата в началото на миналия век. Прави му впечатление, че местните търгуват с някакви стъклени и каменни мъниста. Очевидно те били вадени от гърнетата заедно с други изработени в древността предмети. Това довело Парментие до извода, че

гърнетата всъщност са гробници,

където са били полагани телата на мъртъвци заедно с дарове към боговете. В едно от тях изследователят намерил предмети, типични за погребение - две черни тенджери за готвене, няколко брадви, лампа и мъниста.

Гърнетата били най-подробно изследвани от  археоложката Мадлен Колани през 30-те години на миналия век. Французойката открила три вида делви - ниски и тумбести, високи и тесни, както и с формата на призма. Според нея древните хора обработвали твърдия камък с помощта на бронзови сечива.

Французойката и екипът й направили разкопки в района и  открили пещерата Гроте Крематоар. В нея те намерили останки от човешки тела, както и обгорени кости и пепел. Пещерата, дълга 23 метра, се състои от една-единствена зала, която има естествени отвори на тавана. Заради следите от дим Колани сметнала, че може би пещерата е служела за крематориум. Изследователката твърдо вярвала, че гърнетата са били използвани за погребални церемонии. Според нея телата, преди всичко на племенни главатари, първоначално били кремирани изцяло или частично, а след това погребвани в делвите. Теорията й се подкрепяла и от факта, че екипът открил в някои от гърнетата кости, мъниста, бронзови и железни сечива и други изработени от човека предмети. Всичко намерено в момента е далеч от делвите, пренесено във Франция.  

При по-нататъшните разкопки в пещерата били открити още човешки останки, както и неизгорени кости. Тъй като намерените тела са датирани от различни периоди, възможно е мястото да е било използвано като гробище и в по-късни времена, като са били спазвани по-новите традиции на местното население.

Разбира се, има и друга теория за откритата пещера. Според някои тя всъщност е била пещ, където са се изпичали излетите преди това гърнета от смес от естествени материали като глина, пясък, захар и различни животински продукти. Много учени обаче са скептични към тази теория, тъй като повечето  от гърнетата са направени от доста по-твърда каменна смес, за която най-вероятно са използвани отломки от скали от рода на гранитите.

Колани  забелязала, че гърнетата са

разположени по протежението на древен търговски път на керваните, който тръгвал от крайбрежието на Виетнам и достигал до хълмовете на Северен Качар в Индия. Площадки с гърнета са открити също така и в Тайланд и в Индия. Линейното разположение на площадките с делвите се вижда и от снимки, направени от въздуха. В някои от гърнетата по този път били открити и останки от човешки тела.