Падането на завесата от секретност разкри и мистерията на прословутите фотографии със заличени фигури на космонавти. Най-прочута сред тях е груповата снимка, направена в курорта Сочи през май 1961 г., малко след полета на Гагарин. На запазения оригинал на снимката се виждат девет души, включително бащата на съветската ракетна техника Сергей Корольов и Юрий Гагарин. В ретушираното копие, разпространено от съветската пропаганда, липсва единият от изправените космонавти. През 1986 г. става ясно, че това е космонавтът Григорий Нелюбов,


изключен от елитната група

в края на 1961 г. поради прозаична дисциплинарна причина – сбиване с войници на гара. Тъй като било недопустимо космонавтите на СССР да бъдат нещо различно от пълно човешко и комунистическо съвършенство, Нелюбов и мнозина други, отпаднали по медицински, академични, дисциплинарни или идеологически причини, просто били заличавани от официалните документи и фотографии.

Трагичната съдба на космонавта Владимир Комаров осигурява още една перспектива към легендата за „заличените космонавти”. Днес знаем, че неговата мисия с космическия кораб „Союз-1” на 23-24 април 1967 г. е била самоубийствена, доколкото е било безусловно ясно, че корабът не е готов за пилотиран полет. Комаров е изстрелян на борда на новия експериментален кораб въпреки неуспеха на предходните безпилотни мисии и въпреки списъка с над 200 сериозни конструктивни проблема, които инженерите са докладвали на партийното ръководство в месеците преди старта. Юрий Гагарин, който бил определен за

резерва на Комаров за фаталния полет,

направил всичко възможно да отложи старта, като дори написва писмо на Леонид Брежнев. Всички възражения обаче са отхвърлени, защото партийните велможи искали успешен космически старт в дните около рождения ден на Ленин (22 април). От спомените на негови приятели става ясно, че Комаров е знаел, че отива на сигурна смърт. Той обаче не пожелал да се откаже от полета, защото в такъв случай на негово място щял да бъде изпратен резервният космонавт - неговият скъп приятел Юра (Юрий Гагарин).

Многобройните технически проблеми започват още с излитането на „Союз-1”. При обратното навлизане в атмосферата основният парашут на спускаемия апарат не се отваря и капсулата на Комаров се разбива в земята със скорост от 40 метра в секунда. Безскрупулността и незачитането на човешкия живот, демонстрирани от съветските власти при старта на „Союз-1”, са едно от основните допускания в теорията за „изгубените космонавти”. Всеки анализ или експертно мнение срещу теорията ще се сблъсква фронтално с два неоспорими факта. Първо, съветските власти поне веднъж са изпратили космонавт на явна смърт по чисто политически съображения. Второ, същите власти

многократно са фалшифицирали историята

в опитите си да прикрият нелицеприятни инциденти.

От друга страна обаче, трагедията със „Союз-1” е доказателство, че „руснаците” все пак са съобщавали за своите космически несполуки. Инцидентът е оповестен без забавяне пред целия свят, макар и без „детайлите”, показващи, че мисията е била предварително обречена. Факт е, че гибелта на Комаров е първата в историята потвърдена смърт по време на космически полет. В СССР едва ли са изгаряли от желание да приемат тази „чест” в разгара на космическата надпревара. Своевременно е бил оповестен и другият известен случай, при който съветски космонавти загиват по време на космически полет. Това става на 30 юни 1971 г., когато спускаемият апарат на „Союз-11” се разхерметизира преди навлизане в атмосферата. Космонавтите Волков, Доброволски и Пацаев умират от задушаване.

Нека се опитаме да обобщим въпроса с „изчезналите космонавти”.

Би било твърде смело да допуснем,

че знаем всички тайни на съветската космическа програма. Това, което знаем за нея обаче, оставя твърде малко място за поредица от „заличени” космонавти. Съвременните изследователи разполагат с пълния график на съветската космическа програма, имената на всички космонавти, които някога са били приети или изхвърлени от програмата, стенограми, кореспонденция, медицински данни, финансови документи и всякаква друга информация от 1957 г. насам. Никъде няма и следа от „изчезнали космонавти”.

Дори един-единствен спомен на очевидец или близък на такъв космонавт или една-единствена бележка под линия в нечий дневник биха променили коренно ситуацията. Докато не се появят такива данни, единственото заключение, което бихме могли да направим, е, че става дума за една вълнуваща легенда.

Автор: Начо Стригулев