Красива, умна, непокорна, тя се опълчва срещу мъжа си и го напуска. Митологията я превръща в демон, а сякаш гума я изтрива от всички християнски свети книги.
Снимка: Budnichenko Oksana / Shutterstock
В легендата за Лилит отекват по-ранни митове от шумеро-вавилонския епос, създадени още през четвъртото хилядолетие преди новата ера. В тях Лилит е представена като крилат женски демон, който убива деца и грози със смърт родилките. В същата си роля се появява в асирийските, еврейските и ханаанските текстове. Тя е месопотамската Ламащу, либийската богиня-змия Ламия и славянската веда.
В различни предания я наричат „нощно чудовище” и „пищяща сова”.
С Лилит и всички нейни митологични деривати се свързват най-вече непокорството и лъстта. През Средновековието винят нея и нейните потомки от Сатаната – сукубусите – за нощните полюции на мъжете, нещо съвсем естествено и нормално за тийнейджърите и младите мъже. Монасите се пазели от такива „мокри сънища”, като спели с разпятия върху гениталиите си.
Лилит олицетворява страховете на мъжете от женската сексуалност и бунта срещу патриархалния свят. Тази непокорна, лъстива грешница често е представяна като антипод на богобоязливата и благородна матрона, олицетворена от Дева Мария. На всичко отгоре тя е изключително плодовита и от съвкупленията си
със Сатаната ражда дневно по сто деца – най-вече момичета.
Затова е обвинявана за напълването на света със зло. Легендите за нея целят да покажат, че когато женската сексуалност бъде оставена без контрол, тя става разрушителна за мъжете и установения от тях ред.
Затова се свързва и с нощта, времето от денонощието, когато уж силният пол се страхува и е уязвим, когато превъзходството му във физическа сила няма никакво значение. Лилит е прогонена от християнските писания, но мъжкият ужас от нея избива в митологията и апокрифите. Някои тълкуватели на християнството я идентифицират със
змията, която дава ябълката на познанието на първите хора.
Смята се например, че изображението на същество с женски голи гърди и змийска опашка на западната фасада на парижката катедрала „Света Богородица” всъщност е точно Лилит.
Лилит е любим образ на школата на прерафаелитите от 19. век в Англия. Появява се в произведенията на викторианския поет Робърт Браунинг. Тя е основен фокус на съвременното вещерско движение „Уика”. В астрологията „тъмната луна Лилит” символизира емоционалната интелигентност и инстинктите. За феминистките пък тя е богинята-майка. Показателно е, че нейният еквивалент в славянската митология е ведата. „Веда” идва от „знание”.
Автор: Елена Кодинова
