Какво правят хората долу през всичките тези часове? Повечето семейства се скупчват по верандите си да гледат пукотевицата или пък се събират на групички по улиците, което е в нарушение на забраните по онова време. Доброволците на  противовъздушната отбрана организират заедно с полицията движението по улиците. Те спират движещите се коли и ги карат да загасят фаровете и да паркират наблизо. Насочват пешеходците да търсят убежище, като им показват пътя с фенерчета. И това продължава часове наред. 

Има много свидетелства за битката. Тя е интересна с това, че е видяна и преживяна от хиляди хора, макар че не всички са на едно мнение какво се е случило и какво точно са видели. Затова и после има десетки различни версии за събитията през тази нощ.

Всички са единодушни обаче за няколко неща. След сирените хиляди светлини от прожектори, разположени в различни точки на града, започват да опипват небето. То е изпъстрено от

безбройните снаряди, които се взривяват един след друг в яркооранжево –

красива, макар и зловеща гледка. Артилерията стреля по нещо или неща, които всички виждат, но интерпретират по различен начин. Обстрелът продължава доста дълго време, но не е свален нито един самолет.

Ето какво разказва мъж с инициали Н.С., който в паметната утрин през 1942 г. е бил на 14 години: ”Противовъздушните сирени ни събудиха в 2 часа през нощта. Наблюдавах със семейството си цялото събитие от големия прозорец на всекидневната, който гледа на запад към залива. След първоначалните сирени за кратко време настана тишина, а след това се чу тътенът от противовъздушния обстрел. Небето на северозапад бе цялото осветено от избухващите снаряди и търсещите прожектори. Действието се развиваше на юг покрай брега. Спомням си много добре, че прожекторите се събраха в сноп и осветиха долната част на някакви бавно движещи се

червеникави обекти, които явно летяха в определена конфигурация.

Те сякаш бяха в пълно неведение и недосегаеми за снарядите, които избухваха около тях. Още на времето доста се интересувах от авиация. Трябва да призная обаче, че ми беше адски трудно да определя какви летателни апарати точно виждам  - заради пукотевицата около тях, прожекторите, както и вълнението, което ни беше обхванало. В следващите дни бях много изненадан да науча, че след цялата тази канонада от земята няма никакви доказателства, че сме успели да свалим нещо.”