Чрез тях и с помощта на втренчен, излъчващ “магнетизма” му поглед и властни жестове и команди Месмер се опитвал
да прелее животворния си флуид в телата им.
Много от пациентите му изпадали в зрелищни конвулсии, които той смятал за лечебни, издавали животински звуци и се подчинявали безпрекословно на авторитарните му команди. Сеансите били съпровождани и от така добре познатата от филмите призрачна музика от стъклена хармоника. Научните инспекции на теориите му обаче категорично отхвърлят съществуването на какъвто и да било “космически флуид” и постановяват, че ефектите от лечението му се дължат на въображението на пациентите. Месмер отново изчезва в изгнание и умира мистериозно през 1815 година.
Наследниците на скандалния австриец обаче възприемат идеята за терапевтично внушение и го развиват и систематизират. Маркиз Арман дьо Пюисегюр забелязва връзката между хипнотичния транс и сомнамбулизма – активно състояние по време на естествен сън. Англичанинът Джеймс Брайд усъвършенства техниките за въвеждане в транс и измисля термина “хипноза”, идващ от гръцкото hypnos, което означава сън. На Брайд дължим и теорията за
моноидеизма – съсредоточаването върху една идея или обект, което може да има хипнотично и терапевтично въздействие.
В края на 19. век сериозната психология възприема хипнозата в практиката си. Чак тогава “магнетизмът” губи мистичния си ореол и започва да се прилага и изучава като сериозен научен подход. Авторитарният и сценичен маниер на Месмер е изоставен и се налагат стандартизираната, а след това и ериксонианската (по името на създателя си Милтън Ериксон) хипнотични теории, според които трансът има реално отражение върху мозъчните процеси, а той сам по себе си е естествено състояние на човешкия организъм, в което често изпадаме несъзнателно.
Терминът “транс” не е съвсем точен, защото включва в себе си различни състояния на съзнанието, които в различна степен се отнасят към намаляване на водещата му роля в преживяването на света и аза. Трансът може да се изразява в празнини в паметта, отрицателни халюцинации (да гледаш нещо и да не го виждаш) и варианти на дисоциация от околната среда.
Някои научни трудове категоризират като транс всекидневни действия като гледането на телевизия
(в което присъства и типичното за хипнозата съсредоточаване в една зрителна точка – още един аргумент в полза на противниците на телевизията като инструмент за масово повлияване), “отнасянето” при бездействие или интензивно съсредоточаване в определено действие, влюбването и съня. При всички тези феномени съзнанието се концентрира върху един обект (моноидеизъм) и “изключва” останалия свят. Според теорията на американския психолог Ернест Роси биологичните ритми на човешкия организъм спонтанно ни въвеждат в трансови състояния, траещи няколко секунди или минути, на всеки час и половина. В този смисъл хипнотерапията (или поне сериозната такава) цели систематичното използване на това естествено наше свойство, за да повлияе на подсъзнателно ниво върху способността на организма ни да се самолекува и върху различни свойства на мозъка да “изключва” определени феномени като болка или травматични спомени.
