Реално ли е това обаче? Мнозина свързват хипнотерапията с плацебо ефекта, при който благотворните влияния върху организма се основават на самовнушение и вяра в реалната стойност на терапията. И въпреки че
плацебо ефектът е феномен,
който не бива да се отхвърля с лека ръка само защото не е предизвикан от реална причинно-следствена връзка между химически активен медикамент и организма на пациента, модерните проучвания на физическо ниво показват, че хипнозата има няколко ясно изразени ефекта върху човешкия мозък.
През 2008 г. неврологът Ави Менделсон и екип от израелския институт “Вайсман” провеждат серия експерименти, които разтърсват научния свят. Колегията подбира 25 доброволци, част от които са определени като по-податливи на хипноза от останалите. По време на една от сесиите те гледат 45-минутен филм. След седмица участниците биват хипнотизирани в лабораторни условия, като през цялото време са сканирани с функционален магнитен резонанс. Хипнозата се състои във внушаването на постхипнотична амнезия, като по време на транса на участниците се задава команда, че след като се събудят, няма да помнят съдържанието на филма, докато не получат “отменяне” на ефекта посредством кодов сигнал.
След сеанса доброволците преминават през тест, проверяващ постигнатото от хипнотичното внушение. През цялото време
мозъкът им се наблюдава от скенера.
В първия тест те отговарят на 40 въпроса, свързани със съдържанието на филма. Участниците с по-изявена предразположеност към хипнозата забравили по-голяма част от видяното в сравнение с останалите. По време на втория тест били зададени 60 въпроса върху съдържанието на филма, само че този път бил подаден и сигналът за припомняне. Ефектът бил интересен – и двете групи си спомнили еднакъв процент от случилото се на лентата, който бил и много по-висок в сравнение с резултатите от първия тест. Дотук добре – хипнозата наистина действа, макар тестовете да показали, че амнезията не била абсолютна при никого. Забравени били конкретни подробности, но не и контекстът, в който бил гледан филмът, нито фактът, че той е бил видян. Това откритие дава отговори на някои въпроси, които стоят от десетилетия –
човешката памет е сложен конструкт, който съдържа елементи като “какво”, “къде”, “кога”, информационни и емоционални спомени и усещане за контекст, които явно могат да бъдат частично потиснати. Но фактът, че са част от сложен сноп нервни връзки, показва, че пълното им изличаване засега е невъзможно. Учените наричат това “функционална амнезия” – отделянето на спомена от съзнанието, което не може да борави свободно с него. Проучванията обаче показват, че въпреки че хипнозата може действително да предизвика функционална амнезия, терапевтичният ефект е спорен, защото споменът остава на подсъзнателно ниво и така може да продължи да влияе негативно на емоционалните преживявания на пациента. Фактът, че амнезията може да бъде отменена след време, също потвърждава тази теория.
