Откъде идва изразът „сизифов труд”?
Сизиф е митически основател и цар на Коринт около 1400 г. пр. н.е., син на тесалийския цар Еол и жена му Енарета, съпруг на плеядата Меропа (плеядите в древногръцка митология са седемте дъщери на титана Атлант и океанидата Плейона). Известен е като ловък хитрец и измамник, а в старогръцката митология се определя като типичен герой трикстер (трикстер означава митичен или фолклорен герой, който има положителни качества). Разгневил веднъж Сизиф Зевс и Гръмовержецът заповядал на Танатос, господаря на подземното царство, да го окове в ада, но той го измамил, като го накарал първо да пробва оковите на себе си. Арес освободил Танатос и изпратил Сизиф в Тартара (дълбока бездна, появила се от Хаос, най-мрачното място в подземния свят, затвор за победените богове и титани, място за наказаните от боговете). Сизиф предупредил жена си да не го погребва според традициите, за да може да се оплаче на Персефона (единствената дъщеря на Деметра, богинята на плодородието и нейния брат Зевс. Тя е царицата на подземното царство, съпругата на Хадес), че не са изпълнили над него необходимите погребални ритуали. Пуснат обратно в Коринт да поправи стореното с порицание, той отказал да се върне. Коринтският цар успял в несъмнено трудните дела, защото Царството на мъртвите имало едно основно правило: да не пуска обратно веднъж навлезлите в пределите му. На Сизиф му се удало да се подиграе с началата, с изконните неща – с първия сред боговете, със смъртта, с отвъдния живот. Заради своите хитрини и неуважение към йерархия и ред той бил наказан да изкачва голям скален камък по нагорнището на един хълм, а когато стигнел до върха – камъкът да се търкулва отново надолу и Сизиф пак да бъде принуден да го избутва. Целта на коринтския цар е непостижима, обречена и невъзможна.
Оттук произлиза и изразът "сизифов труд", който означава напразна, безсмислена, вършена нахалост работа. Името му е станало нарицателно за човек, който преживява големи мъки и влага огромни усилия в работа, която изначално е невъзможна и обречена на провал.
Водещ на рубриката „Откъде произлиза изразът?”: Цветелина Велчева
Прочетете още: