Изследователи от университета в Кюшу откриха нови вариации на традиционна илюзия, основана на начина, по който възприемаме движението на мигащи светлини.
Резултатите, публикувани на 21 май в i-Perception, показват, че когато три светлинни проблясъка са представени в бърза последователност в периферното ни зрение, мозъкът ни е склонен да ги възприема като права линия, като вторият проблясък е около средата (независимо от действителното местоположение на втория проблясък). Това изследване, което тази година получи наградата Early Career Best Paper Prize на списанието, предлага нови перспективи за грешките при възприемане и надеждността на показанията на очевидците.
За хората без тежки зрителни увреждания зрението е най-важното чувство. Въпреки това информацията, която очите ни предоставят, невинаги отразява действителността точно. Един от интересните феномени, които подчертават това, е визуалната илюзия с подскачащи "зайци".
Когато поредица от светлинни точки трептят бързо в периферното зрение, можем да сбъркаме истинското им положение, като си мислим, че проблясъкът прескача от първоначалното си място на място. Изглежда така, сякаш заек скача от едно място на друго (оттам и името ѝ).
В традиционните експерименти тази илюзия се изследва с помощта на три проблясъка, които се появяват на две места: първите два на абсолютно същото място вляво, а третият - вдясно. При тези условия се създава илюзия, тъй като вторият проблясък се възприема приблизително по средата между двете точки.
Но дали това е единственото условие, за да се появи илюзията? Изследователите от университета в Кюшу решават да експериментират, като променят мястото на втория проблясък, за да видят дали това влияе на илюзията. Те фиксират първия и третия в периферното зрение, променят продължителността и интервалите на проблясъците, за да гарантират появата на илюзията, и след това провеждат три експеримента.
Техните резултати показват, че участниците са възприели погрешно втория проблясък, като са го „позиционирали“ близо до средата между първия и последния. Тази илюзия се появява независимо от това дали втория е на същото място като третия или дори по-вдясно от третия.
„Това е като заек, който скача обратно към средата, след като мозъкът го обработи“, коментира Шерил Ан Маналигод де Хесус, първи автор на изследването и докторант във Висшето училище по дизайн към Университета Кюшу.
Освен това изследователите установяват, че не е необходимо проблясъците да се представят в редица, за да се получи илюзията. Дори когато вторият се появява над или под средната точка, неговото възприемано местоположение все още е близо до центъра. Това се случва, тъй като когато зрителната ни система получава информацията за проблясъците в бърза последователност, мозъкът ги обработва като цяло, което води до възприемане им в по-прост и последователен модел.
Това, което „виждаме“, не зависи единствено от зрението ни, а често е конструкция на мозъка ни, повлияна от вниманието и паметта. Това поставя под въпрос надеждността на показанията на очевидците.
Източник: Hector Palomo/Kyushu University
"Мозъкът ни понякога използва бъдещи събития, за да интерпретира миналото - казва де Хесус, - Това се нарича постдикция, което означава, че начинът, по който възприемаме минало събитие, като вторият проблясък, се влияе от това, което се случва впоследствие. Това води до очарователната илюзия, че проблясъкът се появява на място, където всъщност никога не е бил."
Както показва проучването, периферното ни зрение, особено при бързо движещи се обекти, не е напълно надеждно. Необходими са по-нататъшни изследвания на зрителните илюзии от този тип, които да ни помогнат да разберем по-добре визуалната обработка и евентуално да подобрим периферното си зрение.
Източник: Medical Xpress
