Знаете ли, че много японски туристи, които отиват за пръв път в Париж, трябва скоропостижно да се върнат в родината си заради странния феномен, наречен Парижки синдром?
Халюцинации, разочарование, гадене, мания за преследване, потене... Това са само част от симптомите на една от болестите на модерния туризъм – така наречения Парижки синдром. Да, това е истинска болест, чиито жертви стават хора от цял свят, но най много сред тях са японските туристи. Всяка година между 10 и 20 японци, посетили френската столица, трябва да бъдат репатрирани от страната заради тази диагноза.
С две думи, това е болезненото разочарование, че Париж не е онова, което си очаквал.
Парижкият синдром е физическото измерение на разочарованието на японците от разминаването между представата им за Града на любовта и реалността. Един груб таксиметров шофьор, гледката на сервитьор, който крещи на клиент, защото не говори перфектен френски, са неща, които ние бихме подминали с вдигане на рамене. За японците обаче това би могло да бъде истински шок. Решаващ фактор тук е прекаленото идеализиране на Париж от японските медии. Японецът идва с романтичната представа за град с калдъръмени улички, изящно красиви жени, изкуство зад музейните стени и на всеки ъгъл...
Парижкият синдром за първи път е споменат през 1986 г. и е признат медицински проблем. На фона на над 6 милиона японски туристи, които посещават френската столица годишно, броят на засегнатите от синдрома е незначителен. Въпреки това японското посолство в Париж има гореща линия за страдащи от културен шок, за които осигурява болнично лечение, а при нужда – изпращане на засегнатия до самолета, с лекар придружител.
Лечението на синдрома е едно: туристът да се качи на самолета за Япония и никога вече да не се връща в Париж.
