Февруарското издание на „Страшен разказ в две изречения“ (СРВ2И) приключи, като този път темата – „Стена/стени“ - бе зададена от Ангел Богатинов, един от най-активните автори в конкурса. В него се включиха 37 души с общо 68 истории на ужасите.

„Бихме искали да отличим 11 от тях, но истината е, че страхотните истории са дори повече.“, казват от организаторите.

Силно застъпен беше мотивът за вграждане на човек/сянка в стена, добре познат от нашия фолклор.

„Прочетохме истории за стени от всякакъв калибър: от стена на чаша за вода до зидове, опасващи самата Вселена; от метафизични прегради до съвсем реални стени, макар ударът в тях да боли еднакво“, допълват от СРВ2И.

Eто ги и отличените разкази

Elica Liubomirova
Дращя и ноктите ми ту се чупят, ту се впиват в плътта ми, но продължавам да дращя по стената, за да оставя послание на следващите му жертви. Пиша отчаяно с кръвта си и знам какво са изпитвали всички преди мен; знам, че са били затворници на собствените си тела.

***

Elica Liubomirova
Надписът „СРВ2И“ я преследваше навсякъде, а сега го забеляза изписан върху стената на болничната ѝ стая, но не можеше да направи нищо, защото беше парализирана. Лампите примигваха, а когато токът спря, в ума ѝ изникнаха зловещи спомени; усещаше по шията си топлия дъх на съществото, и разбра, че експериментът едва започваше.

***

Stanislav Karagyaurov
Айде калфа, стига си треперил, два камъка останаха и свършваме. Тя... ще спре да се чува до вечерта...

***

Симеон Бояджиев
За последен път с мъка отворих залепналите си от хоросана очи, но вече не виждах нищо... не дишах... а и виковете ми отдавна бяха заглъхнали... Усещах само как всяка моя фибра, всяка капка кръв, душата ми и силата ми се вливаха в язовирната стена, в която ме бяха вградили, за да предпазят селото от прииждащия порой...

***

Станислав Колев
Космическите ни кораби достигнаха до ръба на вселената, само за да открият, че след нея няма безкрайна празнота, а една стена, приличаща на древен каменен зид, която ни обгръща във всички посоки. Започнахме да я проучваме, но за наша изненада не засякохме нищо зад нея – освен неспирен шепот, тих, но настоятелен зов, който ни подтикваше да я разрушим и да пуснем на свобода онова, което беше заключено зад нея.

***

Marieta Vassileva
Изтощена, продължавах да се катеря нагоре по стената, а пръстите на ръцете ми, хлъзгави от пот и страх, отчаяно ме задържаха да не падна върху освирепялата сива маса от зъби и ярост. Сантиметър по сантиметър, тухла по тухла, мъчително се приближавах към спасението си от другата страна и с последни сили се набрах на ръба, когато в озарените ми от надежда очи се заби прегладнялата паст на първия от десетките плъхове, търпеливо чакащи реда си.

***

Galina Georgieva
Включих компютъра си, влязох в Световната преброителна социална мрежа, за да видя новото месечно предизвикателство, което беше качено на стената ми. Замигах с очи, образът на екрана също замига, аз ли бях човекът, когото издриваха за играта - "Гилотината те вижда"?

Ако имахме възможност, щяхме да наградим всеки един от отличените автори. За жалост, можем да наградим само двама от вас и след много чудене, решихме това да са следните две авторки:

Tsvetelina Manova
Тридесет и пет години по-късно още си спомням онзи ужасяващ звук на чупеща се кост, провокиран от ритмичното блъскане на собствената ми глава в онова, което първоначално помислих за стена, но което впоследствие се оказа прозореца на линейката. Докато сирените виеха в нощта, отнасяйки тялото ми на четиригодишно дете нанякъде с надеждата да го спасят, някакъв друг, непонятен за живите, вълчи вой извираше от устата ми, задушена от пяна и кръв от прехапания ми език – вой, който слушах захласната, сгушена в себе си, осъзнавайки, че демонът, който нахлу през епилептично разчекнатата ми уста в онази далечна нощ, щеше да остане затворен вътре в мен до свършека на дните ми.

***

Luna Kahiba
Докато римският войник патрулираше край стените на Сексагинта Приста, факлата му освети странни, дълбоки бразди в камъка – сякаш направени от нокти. Преди да отстъпи, стената потръпна, процепите се разтвориха и от тях изпълзяха безплътни сенки, чиито беззвучни писъци разказваха за забравените души, вградени в основите на крепостта, чакащи някой най-сетне да ги чуе.

***

Luna Kahiba
Докато Петър четеше поредния пост от „Страшен разказ в две изречения“ на стената си във Facebook, екранът внезапно затрепери, а от него изникнаха десетки кървави, разкривени ръце. Преди да успее да изкрещи, те го сграбчиха, смъкнаха го в сияещата бездна от пиксели, а стената му продължи да се обновява – с неговото лице, разтегнато в безкраен, беззвучен писък.

***

Luna Kahiba
Докато бягаше из лабиринта, опипвайки студените каменни стени, той усети как една от тях леко пулсира под пръстите му, сякаш дишаше. Преди да успее да се отдръпне, стената се разтвори като огромна уста и го погълна с тихо, доволно преглъщане.

Tsvetelina Manova и Luna Kahiba ще получат книги по избор от най-новите заглавия на Издателска къща БАРД!

Темата за март е „Пръст”

Ето какво пишат от СРВ2И във връзка с нея:

„Един ден си зададохме въпроса: „На всякаква тема ли може да се напише разказ на ужаса? Има ли понятие „Тъпа тема“? Какво е „тъпа тема“ впрочем? Как Кинг би написал разказ по тъпа тема?“

Разглеждайки тези въпроси от всички страни, попаднахме на разказа „Движещият се пръст“ от Стивън Кинг. Историята разказва за един обикновен човек – Хауърд Митла, живеещ със съпругата си Вай. Техният живот е банален и съвършено скучен, докато не се случва нещо на границата на абсурда, че и отвъд: от мивката в банята започва да се подава един пръст. Най-шантавото е, че само Хауърд е в състояние да види пръста и да чуе почукването му с нокът по розовия порцелан на мивката. „Какво си ти? Какво представляваш и какво правиш тук?“, пита мъжът и не чака отговор. Докато умува дали пръстът, подаващ се от канала на мивката е халюцинация, неканеният гост расте на дължина и видимо иска нещо от своя домакин.

 Какво се случва нататък? Дали пръстът не е част от нещо по-страшно? Разказът е буквално на един пръст разстояние, достъпен в мрежата, и може да го прочетете за вдъхновение.

 Думата „пръст“ може да се отнася и за почвата под краката ни, към която гледаме с надежда да ни изхранва и при необходимост, приютява.“

 Възползвайте се от гъвкавостта на думата, вкопчете пръсти в замръзналата пръст и вижте какво може да изровите от нея.

Най-страшната история ще спечели книга по избор от най-новите издания на Издателска къща БАРД!

Най-интересните разкази ще бъдат публикувани в сайта за наука, техника и загадки „Обекти“!

Те трябва да отговарят на следните критерии:
  • дължината да е две изречения или по-малко;
  • замисълът да е изцяло ваш, а не генериран от изкуствен интелект или изкопиран от мрежата;
  • жанрът да е ужас, или с други думи, творбата да предизвиква страх, да вдига адреналина!

Изпращайте идеите си по темата тук, на имейл stra666en.razkaz@gmail.com или като коментар под актуалната тема в сайта www.stra666enrazkaz.com.