Преди години това малко езеро в Африка уби 1700 само за едно нощ. Все още не знаем защо…
На 21 август 1986 г. край езерото Ниос в северозападен Камерун се случва едно от най-странните и мистериозни природни бедствия в историята.
Без каквото и да било предупреждение този воден басейн, образувал се върху вулканичен кратер, отделя стотици хиляди тона токсичен въглероден диоксид (от 300 000 до 1,6 млн.). Този смъртоносен тих облак на смъртта се разпростира из местността (в радиус от 25 км) с близо 100 км/ч и задушава 1746 души и над 3500 животни в рамките на минути.
Ефектът е бил бърз и опустошителен – досущ като библейска чума. Мнозина от селата Ча, Ниос и Субум се задушават в съня си. Някои са открити с кръв около носа и устата. Малцината, които са имали късмета да се събудят, не откриват каквито и да е следи от насилие или щети. Те откриват само трупове. Дори мухите са умрели.
Местните репортери казват, че сцената приличала на последици от падането на неутронна бомба.
Джоузеф Никваин, който се събужда 3 часа след появата на облака, разказва за преживяванията си през Арнолд Х. Тайлър, изследовател от Университета Плимут:
„Не можех да говоря… Не можех да отворя устата си, защото усещах някаква особено неприятна миризма… Чух в далечината дъщеря ми да хърка по ужасен, нетипичен начин… Когато отидох до леглото й, се свлякох на земята… По ръцете ми имаше рани, не знаех как съм ги получил. Исках да говоря, но дъхът ми не излизаше. Дъщеря ми вече бе мъртва.“
Това е едно от най-страховитите природни бедствия, регистрирани някога в нашата история, и учените все още не знаят какво точно го е предизвикало.
„Езерата не се надигат просто така и не убиват хиляди хора“, коментира Джордж Клинг, еколог от Мичиганския университет пред „Гардиън“ през 2005 г.
Какво реално знаем?
След инцидента учените достигат до заключението, че езерото Ниос е отделило огромно количество CO2 около 21.00 часа. Тъй като въглеродният двуокис е по-тежък от въздуха, той бързо потъва в долините под него. На практика покрива всичко като одеяло, състоящо се от 50-метров гъст токсичен газ.
Обикновено стотиците хиляди тона CO2 стоят в рамките на езерото. Но този път нещо е довело до тяхното изхвърляне.