Сравнително скоро, 100 години след написването на "Повест за приключенията на Артър Гордън Пим", в книгата било открито още едно загадъчно предсказание. Когато оцелелите се добрали до брега, били поразени от ручей с необикновена вода. Тя не била нито безцветна, нито имала някакъв определен цвят; движейки се преливала във всички възможни оттенъци на пурпура, както се преливат тоновете върху коприна - разказва Едгар По. И по-нататък: Загребвайки вода в съд и оставяйки я да се успокои, забелязахме, че се разслоява на множество отчетливо различими жилки, като всяка имаше определен оттенък, че те не се смесваха и че силата на сцепление на частиците на една или друга жилка бяха несравнимо повече, отколкото между различните жили. Прекарахме нож напряко на струите и те веднага се събраха, както става с обикновената вода, а когато извадихме острието, никакви следи не останаха. Ако внимателно се прокара нож между две жилки, то те се отделяха една от друга и чак след известно време силата на сцепление ги сливаше отново заедно.
Докторът по физико-математически науки, професор А. С. Сонин, запознавайки се с този откъс (тази книга е била преведена на руски за пръв път през 1961 г.), с учудване установил, че Едгар По подробно е описал свойствата на течните кристали, а те били открити половин век след като автора завършил своята повест. Трябва да се отбележи, че това не е единственото произведение на Едгар Алън По, в което има подобни прозрения. В разказа си "История с въздушен балон", той описал полет над Атлантика. В действителност такова събитие станало, но век по-късно и въпреки това, читателите му без уговорки повярвали в мистификацията. Защо? За това, защото, както е отбелязал Ф.М Достоевски неговото въображение има такава особеност, каквато не сме срещали у никого, - силата на подробностите.
Тази сила се проявява и в друг разказ на По - "Разговор с мумия", където има множество удивителни намеци. Мумията бива съживена с помощта на електрически ток. Днес на нас ни е известно, че именно с помощта на електрически заряд се подновява дейността на спрялото сърце. Оживялата мумия разказва, че хората могат да изпадат в продължителен, т. нар. летаргичен сън, че жизнеспособността на човек може да се преустанови (анабиоза) и че хората могат да живеят по 800 години, както е написано в Библията. Но по какъв начин на Едгар По и други като него са успявали да правят такива предсказания? Някои изследователи предполагат, че едновременно могат да съществуват множество светове, еднакви по своята история, но относително разместени по време един от друг. За да се проникне в миналото или в бъдещето е достатъчно само да се надникне в правилния паралелен свят.
Източник: cheti.me
